Икономиките могат да издържат на борсов срив

Има два начина, по които голяма корекция на фондовия пазар от вида, който Грантъм очаква, може да причини значителна икономическа криза.

Първият е, ако това е достатъчно голям шок сам по себе си, за да предизвика икономически срив. Това е много малко вероятно: спадащите фондови пазари пораждат неблагоприятен ефект на богатството върху разходите, който е реален, но скромен.

Вторият начин е, ако борсовият срив е част от инфлационен бум от вида, наблюдаван през 70-те години, или от финансова криза, предизвикана от вълни на корпоративни фалити и такива на финансови институции, както се е случило през 30-те години и каквато опасност имаше през 2008 г. Това не може да се изключи изцяло.

Икономическото възстановяване от Covid-19 може да се окаже далеч по-силно, с по-мощни от предполагаемото последици за инфлацията при цените и заплатите. Това е по-голям риск сега, отколкото след финансовата криза от 2008 г. И все пак той е скромен.

Стрес тестовете на основни финансови институции от централните банки и МВФ показват, че те са стабилни. Но има и други възможни канали за финансови сътресения. Единият са високите нива на задлъжнялост в нефинансовите сектори на държавите с високи доходи. Другият е излагането на кредитополучатели извън САЩ на шокове за доларовото финансиране. Комбинацията от огромно американско фискално разхлабване с по-рязко от очакваното монетарно затягане може да дестабилизира развиващите се икономики. Това се е случвало и преди, особено през дълговата криза през 80-те години.

Накратко, възможна е корекция на фондовия пазар с поставянето под контрол на Covid-19, нормализирането на икономиките и повишаването на лихвените проценти. Но само по себе си това не е нещо, за което да се тревожим много, особено след като ефектите на по-силната от очакваното икономика и по-високите от очакваното лихвени проценти би трябвало да се компенсират взаимно.

Далеч по-сериозна би била дългова криза, която уврежда основните институции, замразява пазарите и предизвиква масови фалити. За щастие това изглежда предотвратимо, като се имат предвид инструментите, с които разполагат институциите. И все пак, неочаквано високи инфлация и лихви могат значително да дестабилизират световната икономика за известно време.

В дългосрочен план световната икономика би била по-малко крехка, ако фискалните разходи бяха по-малко зависими от агресивната парична политика и огромните натрупвания на частен дълг. Има три очевидни начина за постигане на такова намаляване на крехкостта: подобрени стимули за частни инвестиции; високи и устойчиви нива на продуктивни публични инвестиции; и по-голямо преразпределение от спестителите с високи доходи към потребителите с ниски.

Това, което трябва да искаме, е световна икономика, за която Грантъм да е прав относно перспективите за срив на фондовия пазар - но това всъщност няма значение. Би трябвало да искаме и световна икономика, при която номиналните и реалните лихвени проценти могат да нараснат рязко с укрепването на икономиките и вдигането на инфлацията, като всичко това завърши добре. Може би живеем в точно такъв свят. Следващите няколко години ще ни покажат дали е така.