Политиката на ЕС спрямо Русия е несъгласувана

Преди около месец Русия официално определи две държави като „недружелюбни“. Едната беше САЩ - тук няма изненада. Другата беше Чехия, включването на която в списъка на Кремъл подчертава как руско-чешките отношения достигнаха до дъно, което не е наблюдавано, откакто ръководените от Съветския съюз сили на Варшавския договор нахлуха в бившата Чехословакия през 1968 г., за да смажат Пражката пролет, пише Тони Барбър за Financial Times.

Приблизителната причина за това напрежение беше чешкото откритие, че руски агенти са отговорни за взривяването на чешки склад за боеприпаси през 2014 г. Последва взаимно експулсиране на дипломати. Но чехите и американците скоро може да имат компания в руския списък на „лошите момчета“.

Според Известия, прокремълски ежедневник, още осем държави са кандидати за включване. Австралия, Канада и Обединеното кралство образуват трио, считано в Москва за непоправимо проамериканско. Другите пет - Естония, Латвия, Литва, Полша и Украйна - са, подобно на Чехия, бивши съветски републики или сателити.

Пряката последица от попадането в официалния руски списък е, че ще бъде по-трудно за съответните правителства да наемат местен персонал за посолствата си в Москва. Но неофициалният списък, съставен от Известия, има по-дълбоко значение. Немалка част от Централна и Източна Европа е в него, но Франция и Германия не са. Според Олег Шеин, руски законодател, това е така, защото Москва гледа на Берлин и Париж като на „преговарящи страни“.

Оценката на Кремъл не е далеч от истината. На фона на общо влошаване на отношенията между Запада и Русия, е поразително, че Франция и Германия продължават да поддържат отворени канали за диалог въпреки липсата на осезаеми резултати. Демонстрацията на единство, която се очаква от президента на САЩ Джо Байдън и неговите европейски съюзници на предстоящата среща на НАТО, ще прикрие реалността, че политиката на ЕС спрямо Русия е несъгласувана.

Откровено казано, европейците от Централна и Източна Европа почти не вярват на колебливите усилия на ЕС за изграждане на стабилна политика в областта на отбраната, външната политика и сигурността. За тях НАТО и американският чадър над Европа са единствените надеждни гаранции за тяхната свобода.

По-твърдата позиция на Централна и Източна Европа придоби окончателна форма на 10 май в декларация от лидерите на България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия. „Агресивните действия на Русия и трупането на военни сили в непосредствена близост до НАТО... продължават да заплашват евроатлантическата сигурност“, заявиха те.

Германия и Франция споделят тези опасения относно руската агресивност. Но всяка от тях вярва, че нейните национални интереси понякога оправдават отклоненията от общата линия на ЕС. За Германия до голяма степен става въпрос за бизнес. Армин Лашет, кандидатът на Християндемократическата партия за канцлер, посочва, че в родната му провинция Северен Рейн-Вестфалия има 1200 компании, които търгуват или инвестират в Русия.

Що се отнася до Франция, минаха две години, откакто президентът Еманюел Макрон направи усилие за диалог с Москва, заявявайки, че „изтласкването на Русия от Европа е дълбока грешка“. За страните от Централна и Източна Европа грешката беше да се преследва инициатива, която не беше координирана с европейските партньори на Франция и рискуваше да легитимира провокативното руско поведение в източната част на ЕС.

Подобно на ново вино в стари бутилки, рестарта на Макрон спрямо Русия издава голисткия копнеж за независима френска роля в западния алианс, която включва привилегировани отношения с Москва. Германската политика се състои в отделянето, доколкото е възможно, на политическите от икономическите отношения с Русия. Нито един от тези два подхода не се нрави на Централна и Източна Европа. Главната жертва на тези разногласия е общата външна политика на ЕС, която по отношение на Русия остава далечен стремеж.