Големите банки се превърнаха в крепости

Джейми Даймън, главен изпълнителен директор на JPMorgan, най-голямата американска банка, е загрижен за нарастващата заплаха за огромната му корпорация от конкуренти в областта на платежните услуги и потребителското банкиране, пише за Financial Times бившият инвестиционен банкер Уилиъм Кохан.

„PayPal е по-голям от всички банки по света, с изключение на JPMorgan“, му казва той наскоро. „Square е на стойност 220 милиарда долара", посочва той. Даймън също се притеснява от Stripe, Ant, Visa и Mastercard. На следващо място са Big Tech. „Те настъпват“, изтъкна банкерът, посочвайки ходовете на Google, Apple, Amazon, Facebook за разработване на платежни системи, използвайки своите платформи и данни.

Даймън изглеждаше обезпокоен, че по някакъв начин тези нови конкуренти ще преодолеят рова, който той е изградил около своя финансов замък, който сега струва близо 500 милиарда долара и генерира нетна печалба от 40 милиарда долара годишно.

Аз обаче не се опасявам, казва Кохан. Нито пък инвеститорите в банки би трябвало да го правят прекалено. Истината е, че стана изключително трудно да се събори установен банков франчайз. Бариерите за влизане в глобалното банкиране станаха толкова големи - интензивното регулиране, огромните капиталови изисквания, гигантските баланси и клиентската лоялност - че банките се превърнаха в крепости, подобни на картели. Това включва дори многото европейски банки, които все още не са възстановили напълно своята увереност след финансовата криза през 2008 г.

Вземете, например, Credit Suisse, глобалната швейцарска банка, основана през 1856 г. През последните две години тя претърпя три самонанесени рани, които накърниха доверието  в нея, изостриха управленското текучество и поставиха под въпрос уменията ѝ за управление на риска.

Първо, възникна необяснима вражда през 2019 г. между Тиджан Тиам, тогавашен изпълнителен директор на Credit Suisse, и Икбал Хан, ръководител на отдела за управление на богатството на банката, която прерасна в „Spygate“, след като Хан беше следен из Цюрих. След това беше скандалът с Greensill Capital, провалена инвестиционна схема, която може да струва на богатите клиенти на банката около 3 млрд. долара. (Клиентите инвестираха в продуктите на Greensill по настояване на банкери от Credit Suisse.) Месец по-късно дойде фиаското, свързано с Archegos Capital Management, семейна компания която фалира. Банката загуби 5,5 млрд. долара, повече от всяка фирма на Wall Street, по заемите си към Archegos.

Credit Suisse е в режим на овладяване на щетите, като предстои да има нов председател и нов изпълнителен директор, както и почти цял нов управителен комитет. Акциите ú поевтиняха с почти 15 % през 2021 г. В контраст, книжата на Goldman Sachs, JPMorgan и UBS нараснаха съответно с 51%, 25% и 23%.

Но никой не очаква Credit Suisse да тръгне по пътя на Lehman Brothers. Макар репутациoнните щети при големите банки да са благодатни за приковаващата журналистика, те също така са мимолетни. Претърпя ли JPMorgan трайни последици от трейдърския скандал London Whale? Все още ли липсва ритъм на Goldman Sachs след глобалното съдебно споразумение относно ролята й в разграбването на малайзийския държавен фонд 1MDB? Страда ли Morgan Stanley от своята загуба от 1 милиард долара, свързана с Archegos, или от загубата от 9 милиарда долара, претърпяна заради трейдър през 2007 г.? Разбира се, че не. Тези фирми са по-мощни и по-стабилни от всякога.

Това, което заплашва банка, не е това, което бихте очаквали. Бихте си помислили, че накърнената репутация или непрекъснатият модел на лоша преценка от мениджмънта ще възвестят гибелта. Че клиентите и потребителите ще избягат при първите знаци за лоши решения и неетично или дори престъпно поведение. И някои го правят разбира се. Но тъй като глобалните банки станаха все по-доминиращи, репутационните скандали обикновено не означават край на бизнеса.

Това, което убива банка, е утвърдената във времето практика да заема краткосрочно и да кредитира дългосрочно. Банкирането е игра на доверие. Това, което наистина дразни клиентите и потребителите, е, когато те не могат да получат парите си, когато ги поискат. Видяхме това до голяма степен през 2008 г., когато Bear Stearns, Merrill Lynch и Lehman Brothers се сринаха в момента, в който вече не можеха да се финансират на краткосрочните кредитни пазари, на които бяха започнали да разчитат неимоверно.

Лошата новина е, че банките все още заемат краткосрочно и отпускат дългосрочно. Добрата новина е, че регулаторите принудиха големите банки, включително Credit Suisse, да имат повече капитал, да използват по-малко ливъридж и да запазят по-малко рискови активи в баланса си, отколкото преди 13 години.

Дали Credit Suisse ще оцелее още 165 години предстои да разберем. Скандалите не са добри за бизнеса. Но ако Lehman Brothers беше спасена през 2008 г., вместо да бъде оставена да загине на 158-годишна възраст, аз съм сигурен, че днес щеше да процъфтява, като екзистенциалните ú и репутационни кризи отдавна щяха да бъдат забравени.