Кризата е на път да провали замисъла на еврозоната

Глобалната кредитна криза издига нови трудности пред еврозоната, като случващото се през последните месеци ясно показва, че една от основните цели на общността от държави с еднаква валута и обща монетарна политика едва ли ще бъде осъществена скоро. В настоящите условия основната цел на създаването на еврозоната – постигането на конвергенция между попадащите в нея икономики и постепенното им поемане по общ път на икономическо развитие - изглежда по-скоро като мираж.

Повод за такива разсъждения дава тежката ситуация, в която се намират някои от икономиките от единното пространство, докато други все още успяват да се справят с трудностите.

Идеята, че общата валута и монетарна политика ще постави членовете на еврозоната под общ щит срещу икономически проблеми, все повече губи популярност. Особено ясно това се вижда от последните оценки на рейтинговата агенция Standard&Poor's, която предупреди Испания, Ирландия и Португалия, че кредитните рейтинги на държавните им дългове може да бъдат понижени, както и от вече извършената редукция на оценката на дълговете на Гърция.

Понижаването на кредитния рейтинг ще доведе до необходимост от заплащане на по-големи лихви по държавните ценни книжа, а това вече се наблюдава при емисиите на десетгодишен дълг. Разликата между лихвите по държавните облигации на Испания, Италия, Гърция и Португалия спрямо считаните за най-надеждни немски правителствени облигации е достигнала най-високата си стойност за последните години, пише Bloomberg.

Това означава едно – че разликите са на най-високото си ниво от въвеждането на еврото досега. Проблемът обаче не се изчерпва дотук, тъй като анализаторите прогнозират още по-голямо увеличение на разликата между изискваните от инвеститорите лихви. Изводът от различните оценки за рисковия профил е, че еврозоната не се приема като единно пространство на равнопоставени партньори.

Може би е нормално това да е така с оглед факта, че конвергенцията е в ход, а еврозоната съществува от едва десетилетие. Но също така би било нормално да се очаква, че интеграционните процеси са довели до сближаване на пътя на развитие и все по-голямо „скачване“ на икономиките една към друга. В момент на криза обаче наблюдаваме обратното.

Историческа справка, направена от Bloomberg, доказва спада на доверието в единното пространство на еврозоната. Като пример е показан диференциалът между доходността по десетгодишните правителствени облигации на Испания и Германия. Докато през последните шест години преди създаването на еврозоната разликата в доходността е била 246 базисни пункта, то при влизането във валутен съюз разликата се е свила до 13 базисни пункта за срок от осем години.

Вчера обаче въпросната разлика е скочила до 114 базисни пункта – най-високото ниво от 1997 година насам. Същото показва и сравнението с правителствените облигации на Италия, докато по отношение на Гърция вчера са отбелязани най-големите разлики за последното десетилетие.

Разликите в лихвените проценти между правителствените облигации на различните страни-членки на еврозоната водят и до повдигане на друг основен въпрос – доколко адекватен за всяка от тях е общият основен лихвен процент, който се налага от Европейската централна банка?

Без съмнение основният инструмент на монетарната политика има различен ефект върху различните държави, а това противоречи категорично на замисъла на членството в еврозоната. Критериите, заложени като условия за попадане в единното пространство, имат за цел да изгладят различията и така да не се стига до затруднения, породени от отпадането на лихвения процент като инструмент на националната политика.

В условия, при които повечето водещи икономики смъкват лихвата до нива, близки до нула, за да избегнат остра рецесия, страни като Испания, Ирландия и Италия, отчитащи отрицателен икономически ръст вече от доста време, остават без възможност да противодействат на случващото се. Лихвеният процент в еврозоната е съобразен основно със ситуацията в Германия, която има и най-стабилната от всички 16 икономики в общността.

Бавното реагиране и по-предпазливата политика може да се окаже изключително негативна за част от страните от еврозоната и да забави значително тяхното възстановяване. Именно това е поредното доказателство, че на този етап конвергенцията не работи, а икономиките са далеч от едновременното си движение.