МФВ: Смяна на валутния курс в Китай не е единственото решение на проблемите

Курсът на китайския юан остава подценен, но неговата промяна не е единственият проблем пред световната икономика. Увеличаването на гъвкавостта на валутата на Китай е само част от мерките, необходими за промяна на дисбалансите в Азия и в света, посочват от Международния валутен фонд.

Китай попада под все по-силен натиск да остави валутата си да поскъпне след периода от близо две години, през които на практика тя остана фиксирана към американския долар. Това бе част от стратегията на третата по големина икономика в света в борбата с глобалната финансова криза, пише Ройтерс.

„Макар да има значителна несигурност при всяка подобна прогноза, голям набор от показатели показва, че юанът остава подценен“, се казва в доклад на МВФ за икономическите перспективи в Азия.

За континента като цяло частното вътрешно търсене изглежда устойчиво в краткосрочен план дори на фона на очакванията, че някои правителства ще изтеглят икономическите стимули. В средносрочен план обаче изглаждането на някои дисбаланси е важно, за да се превърне вътрешното потребление в по-силен двигател на растежа.

„Едновременното въвеждане на икономическите стимули в региона, включително и провеждането на реформи в производството и пазара на труда, фискалните и валутни политики, имат потенциала да доведат до ускоряване на растежа в региона“, посочват от МВФ.

„Когато се въвеждат самостоятелно, на база отделни икономики, включително в Китай, усилията за ребалансиране ще подкрепят растежа в Азия, но няма да са достатъчни да запълнят празнотата, създадена от по-слабото външно търсене от страна на развитите икономики“, пише в доклада.

В случай че юанът поскъпне дори по-силно от очакванията, това ще има ограничени допълнителни позитивни ефекти за търговските партньори на Китай, включително и за САЩ. Затова е необходимо координирано действие на страните от региона, което да се отрази положително и в други части на света, съветват от МВФ.

На този етап от МВФ предупреждават, че страните, които се насочват към затягане на монетарната политика, би трябвало да преценяват риска, че по-високите лихви ще привлекат повече входящи капиталови потоци. Това пък може да доведе до нежелано поскъпване на активите и нестабилност на цените.