Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Българското председателство на Съвета - американската гледна точка

Wahington Post търси отговор на въпроса как се справи страната ни със задачата

Българското председателство на Съвета - американската гледна точка

Снимка: Ройтерс

През януари България, най-бедната и с най-големи неравенства страна членка на Европейския съюз (ЕС), пое за шест месеца ротационното председателство на Съвета на ЕС – форум, на който министри от всички 28 страни в съюза се срещат, за да приемат директиви и да координират политики. Въпреки че ролята на председателството на Съвета на ЕС намалява, то все още предоставя на страните членки възможности да покажат националните си интереси и да постигнат близки до предпочитанията им резултати. Washington Post търси отговор на въпроса как се справи България.

Ръководена от коалиционно правителство на дясноцентристката партия ГЕРБ и крайнодесните „Обединени патриоти“, целите на България по време на председателството на Съвета на ЕС бяха амбициозни – напредък по интеграцията на Западните Балкани, подновяване на стремежите на страната да се присъедини към Шенген и еврозоната и насърчаване на сигурността, солидарността и стабилността в ЕС.

България запази и фокуса на естонското председателство на Съвета – дигиталната икономика – тема, която отразява както процъфтяващата технологична индустрия в България, така и факта, че настоящият еврокомисар по дигитална икономика и общество, Мария Габриел, е български политик.

Международните медии отразяваха далеч по-малко какво се случва в българската вътрешна политика, където в последните месеци имаше множество протести срещу корупцията и орязването на социалните придобивки.

Известен напредък по присъединяването на Западните Балкани към ЕС

Като балканска страна България превърна в свой основен приоритет създаването на по-ясен път към членство в ЕС на балканските си съседи – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия.

Добрите двустранни отношения на България с тези страни направиха възможен този стратегически фокус, мотивиран от страховете от нарастващо руско, китайско и турско влияние в региона.

ЕС призна също значението на сътрудничеството на Западните Балкани в намирането на общи решения за миграционния поток и сигурността на съюза. За много мигранти най-краткият транзитен път към Централна Европа преминава през страните от Западните Балкани.

До момента само Сърбия и Черна гора са започнали преговори за присъединяване към ЕС и всяка от тях се приближи с няколко крачки към заветната цел по време на Българското председателство.

След историческото споразумение между Македония и Гърция за промяната на името на Македония на „Република Северна Македония“, България, подкрепена от германското правителство, използва последните дни на председателството си, за да убеди лидерите на ЕС да започнат преговори и с Македония и Албания. Македонският външен министър дори обеща, че всеки, който подкрепи кандидатурата на страната му за членство в ЕС, ще получи „пакет пресни македонски домати по пощата“.

Още по темата

Но пътят за присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС остава несигурен. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че първо са необходими реални реформи за засилване на ЕС, преди да бъдат взети решения за по-нататъшно разширяване. Желанието за износ на стабилност може вместо това да доведе до внос на нестабилност в съюза – последното нещо, което иска ЕС предвид факта, че вече е разделен по ключови въпроси като миграцията и икономиката.

България в чакалнята за еврозоната

България продължава да се бори да не се превърне в аутсайдер в ЕС на няколко скорости. Страната отново се стреми да се присъедини към Шенгенското пространство, където 26 страни са премахнали паспортите и други форми на граничен контрол по вътрешните си граници. Европейската комисия потвърди, че България изпълнява техническите изисквания, но скептиците, особено в Германия и Франция, твърдят, че страната все още трябва да разреши проблемите си с корупцията и престъпността.

Усилията на България за присъединяване към еврозоната също се натъкват на трудности. Въпреки че страната има валутен борд от 1997 г., националната й валута, левът, вече е привързана към еврото и тя няма финансов суверенитет. Така страната губи ползите от членство в зоната на единната валута.

Още по темата

България е изпълнила всички официални критерии за присъединяване и се представя като „примерен ученик“. Но сега ЕС иска страната да засили институциите си, да постигне икономическа конвергенция и да се присъедини към банковия съюз, като отвори банките си за външно наблюдение – тема, която е особено чувствителна след фалита на четвъртата по големина банка в България през 2014 г. Последният компромис предвижда България да кандидатства едновременно за Банковия съюз и механизма ERM-2, известен също като чакалнята за еврозоната.

Протестите в България може да отразяват по-широко напрежение

През януари, когато България поемаше председателството на Съвета на ЕС, улиците на столицата София бяха блокирани от няколко паралелни протеста, най-големият от които беше срещу противоречив проект за строителство в природен резерват.

Българският вицепремиер от крайнодясната партия „Обединени патриоти“ по-късно разкритикува германския член на Европейския парламент Ска Келер, че е участвала в протестите и заяви, че трябва да бъде изгонена от България заради „зелените й джихадистки възгледи“.

В първите месеци от Българското председателство всички основни партии в страната отхвърлиха Истанбулската конвенция, инициатива на Съвета на Европа за предотвратяване на насилието над жени, като заявиха, че тя е скрита пропаганда на ЛГБТ общността.

В началото на февруари нов собственик купи критичната срещу властта телевизия BiT и спря всичките ѝ предавания при поредна атака срещу медийната свобода в страната.

През юни Българското председателство завърши с масови протести на майки на деца с увреждания, които опънаха палатки срещу българския парламент с постери и тениски с надпис „Системата ни убива“ - протест срещу липсата на подкрепа за хората с увреждания. Фискалните показатели на „примерния ученик“ бяха постигнати чрез политика на строги ограничения на разходите.

За разлика от Унгария и Полша България до момента не е била проблемно дете за ЕС. Но реториката за стабилност нормализира крайната десница и създаде положение на постоянна бедност, корупция и масова емиграция на млади хора.

В крайна сметка обаче случващото се в България вероятно не е просто българска политика, а може би отразява общ политически завой надясно, който се случва в ЕС. Както България, така и Австрия, която на 1 юли пое председателството на съюза, в момента са управлявани от коалиция на дясноцентристки партии и крайната десница, които подкрепят свиване на социалната държава и твърда позиция по въпроса за миграцията.

В този смисъл Българското председателство на Съвета на ЕС (включително някои аспекти на вътрешната й политика) може би е по-представително за ЕС, отколкото на мнозина в Европа им се иска.

По статията работи: Божидарка Чобалигова

Последни новини

Още по темата

Коментари (3)

0
 
8
 
3
mrynmryn до: Gold Zombie
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Което пък от своя страна, бе насочено само към група хора, тъй като масово хората в малките градове и села, живеят в къщи. Даже не знам как това се е заформило като идея, камо ли да мине одобрение.
Понякога си мисля, че ако се сложат по дефолт каква част да отива в еди си кой бюджет, ние нямаме нужда някой да ни управлява, то всичко си върви по един и същ начин от 10г..
3
 
20
 
2
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
по дясна партия от БСП в нашия парламент не е имало никога :)
5
 
22
 
1
преди 2 месеца
Как точно се класифицира като дясно, управление което изля безвъзмездно 2 млрд. в стиропор по частни жилища ?!?

Още от Анализи
Турските икономически проблеми засилват притесненията в Египет