Глобалните борси: Почти всичко е скъпо

От март 2009 г., най-ниската точка на миналата голяма рецесия, фондовите пазари в страните от ОИСР растат постоянно. Индексите се повишиха много по-бързо от номиналния брутен национален продукт на съответните страни, което показва, че акциите са надценени и че е нужна и вероятна по-голяма корекция. Особено в САЩ, и особено при технологичните компании цените и оценките вече достигнаха астрономически мащаби. Корекцията обаче досега се осъществява основно на пазарите в Европа и Китай. Ето защо акциите там вече не са толкова скъпи, колкото бяха, пише в своя икономически блог Дитер Вермут от Die Zeit.

Инвеститорите не са сигурни какво да правят, защото и пазарите на облигации на големите икономики също не са евтини. Изключение са по-скоро по-дългосрочните облигации на САЩ, които плащат между три на сто и 3,3 на сто и така само те в реално изражение са на положителна територия, за разлика от държавните облигации, чиято доходност е отрицателна в реално изражение и по този начин, от гледна точка на вложителите, е по-скоро субсидия. Германските десетгодишни облигации имат номинална възвръщаемост от едва 0,31%, което дава реална възвръщаемост на минус 1,9%, след приспадане на текущата инфлация от 2,2%. Една „нормална" номинална възвръщаемост на безрискови дългосрочни държавни облигации както в САЩ, така и в Германия е на ниво от 4,5%, продуктът при средни темпове на растеж в средносрочен план на реалния национален продукт от около два процента, целевото ниво на инфлация от два процента и рискова премия от 0,5% за дългосрочния период и свързаната с него висока волатилност на цените.

Докато Федералният резерв на САЩ ще продължи да повишава лихвените проценти поради силния икономически растеж, рекордно ниската безработица и повишаването на основната инфлация до целевото ниво от 2 на сто до следващото лято до вероятните три процента от сегашните 2,2 процента, ЕЦБ все още не действа, но обяви, че ще вдигне лихвите от есента на 2019 г. за първи път и ще се стреми към по-рестриктивна цялостна политика.

Това означава, ако се запази прогнозата, че двете основни глобални централни банки ще продължат да се движат в противоположни посоки за момента, така че при американските облигации ще има ръстове, а за европейските - от друга страна, спадове на цените. Федералният резерв има възможност за по-експанзионистична политика заради относително високото ниво на лихвените проценти.

Ако се окаже, че отсега нататък европейската икономика не се развива толкова добре и инфлацията падне под 2%, ЕЦБ ще има проблем. Едва ли ще има възможност за по-експанзионистична политика, отколкото сегашната. Колко по-скъпи могат да бъдат облигациите? Може да се стигне до ситуацията в Япония, включително и до висок дефлационен риск и приемането от ЕЦБ на все повече държавни облигации, известни като политика на печатането на пари.

Дали ще се стигне до голяма финансова криза, като тази през 2008/2009 г. поради необходимостта от корекции на фондовите пазари, зависи от това дали в индустриализираните страни ще се стигне до бум на недвижимите имоти паралелно с бума на фондовия пазар. За щастие не изглежда да се случва това, нито изглежда да има нови сериозни задлъжнялости, освен тези, за които вече знаем и сме свикнали.

Вермут счита, че има няколко риска, които могат да бъдат овладени. Става дума за възможността капиталовите пазари на Китай и неговата икономика да се сринат или ново рязко покачване на цените на петрола да предизвика рецесия, или че италианската бюджетна криза ще доведе до нова финансова криза в еврозоната.

Целия пълен анализ може да прочетете на английски тук!