Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Може ли Лагард сама да спаси еврото?

Европейската централна банка купува на еврозоната толкова време колкото може

Може ли Лагард сама да спаси еврото?

Кристин Лагард. Снимка: Bloomberg

Кристин Лагард се присъедини към глобалния „каквото и да е необходимо“ хор и съдбата на еврозоната зависи от това дали нейното „каквото и да е“ е достатъчно. Отговорът на пандемията, огласен в сряда от Европейската централна банка, може да е последната и най-силна надежда на Европа за предотвратяване на по-дълбока финансова криза и може би разпад на валутния съюз, пише Wall Street Journal в редакционен коментар.

Още по темата
ЕЦБ разгръща нова версия на количественото облекчаване (QE), Пандемичната програма за спешни покупки (PEPP). Централната банка ще поеме ангажимент за закупуване на активи на стойност 750 милиарда евро до края на годината, около 6% от брутния вътрешен продукт на еврозоната, като това е в допълнение към вече закупените от нея активи за 2,6 трлн. евро в рамките на предишните кръгове на QE. Лагард също така разширява гамата от търговски книжа, които ЕЦБ ще купува по QE програми, като включва дълг на нефинансови компании, и ще позволи на банките да вземат заеми срещу повече видове обезпечения. 

Тук са важни покупките на държавни облигации. Няма месечна цел или лимит, така че ЕЦБ може да купува, когато пожелае. Засега централната банка казва, че ще изкупува дълг на държавите членки пропорционално на вноските им в капитала на ЕЦБ (така нареченият капиталов ключ). Очаквайте това ограничение да отпадне доста скоро. Това е така, защото става въпрос реално за един член на еврозоната: Италия. Лагард загърби забележката от миналата седмица, че ЕЦБ не е съсредоточена като лазер за недопускане ръста в доходността на италианските облигации да излезе извън контрола. Определено тя е фокусирана върху това и така трябва да бъде.

Третата по големина икономика в еврозоната едва растеше след 2008 г., беше на ръба на рецесията преди коронавируса, мъчи се под държавен дълг, равен на 135% от БВП, има прекалено много банки, които се борят с твърде много лоши кредити, и сега е в режим на блокаж. Най-важната икономическа задача, пред която са изправени европейските лидери, е да предотвратят избухването на тази възпламенима комбинация от дългосрочни политически грешки и краткосрочните спешни медицински мерки във финансова криза, която да разруши еврото.

Последният спасителен опит на ЕЦБ илюстрира финансовите и политическите рискове, които еврозоната ще трябва да поеме, за да остане цяла. Очакваното изоставяне на капиталовия ключ, което позволява на ЕЦБ да се насочи към проблемните държави, представлява нова стъпка в интервенционната парична политика, за която много европейски избиратели и политици вероятно не са напълно готови.

Очаква се също ЕЦБ да намали текущия си лимит за емитенти, според който се задължава да купува не повече от 33% от дълга на която и да е държава. Това създава голям нов риск за политическата независимост на ЕЦБ, тъй като при държавен фалит тя може да държи достатъчно държавни облигации, за да играе решаваща роля при преструктурирането. Лагард пое най-високия пост в ЕЦБ с повече опит като политик, отколкото като монетарист, и тези й умения може да бъдат поставени на изпитание.

Това отдалечава още еврозоната от представата за високодисциплиниран валутен блок, подобен на златния стандарт, с която беше рекламиран пред гласоподавателите преди две десетилетия. Този процес ще продължи, ако регулаторите успеят да прокарат друга идея, която започва да си пробива път: издаването на еврооблигации от агенция на Европейския съюз за финансиране на фискалната подкрепа след пандемията. Целта на еврото беше изрично да изключи такова споделяне на фискалната тежест и трансграничните субсидии. Сега европейците така или иначе могат да се сдобият с тези екстри при минимален демократичен надзор.

Германски, холандски и други политици от Северна Европа се противопоставяха на подобни опити за задълбочаване на еврозоната във валутно-фискален съюз. Но те също се съпротивляваха на опитите за изтласкване на изоставащите в икономическо и фискално отношени страни извън блока. Освен това не успяха да наложат истински икономически и фискални реформи и позволиха на техните собствени финансови институции да се заплетат все по-дълбоко в проблемни икономики в цяла Европа.

Цената, която северняците плащат за отказа си да направят по-рано трудния избор, е, че сега няма какво толкова да сторят освен да оставят Лагард да се опита сама да спаси еврото. По-добре да се надяват, че тя ще успее.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

2
 
2
 
2
преди 6 дни
Няма профилна снимка
И мен не ме кефи тази мома. Беше в МВФ и създаде доста проблеми на ЕС. Може да е агент на каубойците.
3
 
3
 
1
преди 6 дни
Тая дъртата шарлатанка нищо не спасява ... кукла на конци !

Още от Анализи
Дълговата заплаха от коронавируса изисква мораториум