Лихвените пътища на Фед и ЕЦБ изглеждат объркани

Световните централни банкери изглежда са объркали посоката на лихвената политика, ако финансовите пазари служат като ориентир, пише Джонатан Левин за Bloomberg.

Пазарните залози показват, че Европейската централна банка (ЕЦБ) е напът да продължи повишението на лихвите от миналия четвъртък с още едно до края на годината. Английската централна банка (АЦБ) вероятно също ще повиши лихвите, а Федералният резерв на САЩ е най-малко склонен да затяга паричната политика. Какви наистина трябва да са решенията, ситуацията точно обратната. Рискът е Европа да се вкара в рецесия, а САЩ да се окажат с нов проблем от силно вкоренена инфлация. Наречете го трансатлантическа стагфлация - само че единият континент поема удара на стагнацията, а другият - продължителната инфлация.

Общите очертания на тази икономическа ситуация вероятно ще се запазят дори след новината за временно споразумение за мир между САЩ и Иран. Еврозоната вероятно е най-уязвимата от трите икономики, а Великобритания е близо до същата ситуация. Брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната се сви с 0,2% през първото тримесечие. Дори без да отчитаме нестабилния растеж на Ирландия, европейската икономика едва успя да не потъне. Продажбите на дребно в региона спаднаха рязко през април, а признаци на потребителска несигурност се виждаха още преди енергийният шок да ги връхлети.

В Обединеното кралство заетостта в частния сектор спадна с тревожните и неочаквани 100 хил. работни места през април - месец, в който икономиката също се сви. Освен това политически и фискални притеснения на британските облигационни пазари затегнаха финансовите условия и наложиха допълнителен натиск върху икономиката.

Това не е моментът за повишаване на лихвите в Европа. Енергийният шок - и частичното му пренасяне към други стоки и услуги - временно тласка нагоре отчетената инфлация. Но дори ако се съмняваме в устойчивостта на споразумението между САЩ и Иран, този шок би бил проблем за централните банки само ако инфлацията се прехвърли към пазара на труда и оттам се вкорени в икономиката. Това е малко вероятно в Обединеното кралство и еврозоната: слабите икономики са ограничили значително преговорната сила на работниците въпреки ролята на колективното договаряне.

Ако някоя централна банка трябва сериозно да обмисля повишения на лихвите, това е Федералният резерв в САЩ, където големите технологични компании инвестират огромни средства в изграждането на изкуствен интелект (AI), ефектът на богатството от продължаващия силен борсов пазар остава значителен, а ръстът на заетостта се ускорява. Заетостта извън селскостопанския сектор на САЩ е нараснала средно със 188 хил. нови служители за последните три месеца, отбелязвайки най-силния темп от началото на 2024 г. И макар реалното заплащане да не расте особено силно, поне има предпоставки, че американските работници ще могат да се опитат да компенсират загубената покупателна способност чрез нов кръг от повишения на възнагражденията.

Инфлацията отчасти е „самосбъдващо“ се пророчество и някои ще твърдят, че последното решение на ЕЦБ наистина е насочено към стабилизиране на инфлационните очаквания и защита на доверието. По тази логика и АЦБ трябва да изпрати подобен сигнал на заседанието си тази седмица. Но централните банкери трябва да оценят накъде върви инфлацията, а не къде е била. Да се предизвиква рецесия в името на борба с хипотетичен бъдещ инфлационен риск е грешен начин да се защитава авторитетът на централната банка.

Това по-скоро изглежда като погрешен опит за защита на личната репутация на финансистите. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард и управителят на Английската централна банка Андрю Бейли изглежда действат под влиянието на спомените от инфлационния скок 2021-2023 г., когато централните банки в развитите икономики смятаха, че шокът от предлагането ще премине, но не се оказаха прави.

В САЩ Кевин Уорш, който провежда първото си заседание като председател на Федералния резерв тази седмица, започва на чисто. Той също така има най-ясния двоен ангажимент - ценова стабилност и максимална заетост - което му дава най-голяма свобода да не прави нищо.

Бейли от АЦБ изглежда по-малко припрян да променя политиката спрямо Лагард, но пазарите не му вярват. Инвеститорите се опасяват, че увеличените фискални разходи във Великобритания ще наложат по-строги действия от централната банка.

Би било добре и трите институции да „поемат дълбоко въздух“, да изчакат и да видят какво ще се случи, преди да предприемат нови конкретни действия. Това включва и изчакване за преценка дали временното споразумение между САЩ и Иран ще се задържи.

Централните банкери не виждат бъдещето по-ясно от останалите и геополитическата обстановка може да се промени бързо в следващите дни и седмици. Ако игнорират шума от Белия дом и се фокусират върху реалната сила на икономиките и трудовите пазари, вместо да реагират прибързано на енергийната волатилност, те могат да избегнат грешна посока на глобалната парична политика.