Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Очаква ли ни радикализация на монетарната политика?

Сегашните стимулиращи мерки губят ефективност и могат да се окажат недостатъчни при следваща криза

Очаква ли ни радикализация на монетарната политика?

Снимка: Ройтерс

Регулаторите прекрачиха всички линии, за да се справят с последната финансова криза, но може да им се наложи да отидат дори още по-далече, когато следващата дойде, пише Джеф Кокс за CNBC.

При бъдеща криза може да настъпи радикализация на ответните мерки, показва анализ на AB Bernstein, който разглежда както избледняващите ефекти от настоящите мерки, така и формата, която те може да придобият в бъдеще.

Те може да се изразят в прилагане на модерната парична теория – използване на правителствен дълг за стимулиране на растежа, отрицателни лихви или хеликоптерни пари (печатане на пари от централните банки – бел. ред.)

Тези действия биха били далеч по-амбициозна версия на това, което експертите от Bernstein наричат „наложен модел за стимулиране”, който използва увеличение на дълга и балони при активите, за да направлява цикличния растеж, когато дългосрочният тренд на американската икономика е под средния в исторически план.

 „Въпросът в крайна сметка е не дали в бъдеще ще има повече стимули, а колко креативни и големи ще бъдат те”, отбелязва Филип Карлсън-Жлезак, главен икономист за САЩ в AB Bernstein. „Смятаме, че намаляващата ефективност на сегашния модел е важен фактор за вероятната му радикализация.”

Карлсън-Жлезак се противопоставя на аргумента, че на регулаторите им свършват амунициите, макар че признава, че сегашния набор от инструменти губи ефективността си.

Рецептата на регулаторите в разгара на кризата от 2008 г. включваше сваляне на лихвите от Фед близо до нулата и осъществяването на три кръга на количествени улеснения (покупка на финансови активи от централната банка – бел. ред.)

Резултатът бе икономическа експанзия, която е съвсем близо до поставянето на рекорд по продължителност, но и която преминава при по-нисък от потенциалния растеж. Същевременно Уол Стрийт се наслаждава на най-дългия бичи пазар в историята,

 „Сегашният модел изглежда изхабен, след като домакинствата са все по-малко склонни да поемат прекомерен дълг, а ниските лихви губят ефективността си”, посочва Карлсън-Жлезак.

 „Спадащата ефективност е важна, защото тя увеличава шансовете при следващата криза стимулиращите мерки да се окажат недостатъчни и да се прибегне до по-агресивни, за да се постигне същият резултат.”


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (7)

0
 
2
 
7
преди 1 месец
Няма профилна снимка
мноого красиви думи и дълбокомислени теории зад които не се крие нищо ново а само ускоряване темповете на старото......."приннтиране" с едничката цел поддържане на "растежа".
..
перпетуум мобиле в никоа област вси още не е изобретен ......
0
 
2
 
6
преди 1 месец
Има ли граници на растежа от макроикономическа гл.т.?
От финансова гл.т. няма – измислят се всякакви измами, за да се печели повече, на което му казват РАСТЕЖ.
Но истински ли е? Има реално нарастване на производството и потреблението на смислени стоки и услуги?
Или някакви измислени услуги, като безкрайните телевисионни канали запълнени с глупости...
Каквото и да измислят водещите финансови страни за печалба, доходите и потреблението в света ще трябва да се придържат към реални икономически резултати...
0
 
2
 
5
julian12 до: mick
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Когато корпорациите управляват правителствата така става. Държавният апарат отдавна не изпълнява контролно-разпределителните си фунцкии.
0
 
3
 
4
julian12 до: SS-23
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Те знаят много добре и за това за захапали правителствата за гушата. Важното е масата от хора да разберат това. Не случайно е имало такава голяма борба за Централна Държавна Банка, която нито е Държавна, нито е Банка.
0
 
9
 
3
mick до: Mohave __
преди 1 месец
Няма профилна снимка
В момента раздават пари на банките - милиарди.. трилиони. Естествено - те там си ги поделят... и накрая огромните компании се оказват с още повече пари. Конкуренцията се изкривява - напечатаните пари отиват у най-големите, които си купуват каквото си поискат. Сякаш по-добре е да раздават пари на всеки.. така после ще ги харчи за различни неща при различни фирми. И конкуренцията ще се позапази.

Още от Анализи
Новият кмет на Истанбул вади скелетите на дълга в двубоя с управляващите