Очаква ли ни радикализация на монетарната политика?

Това може да се случи както заради икономически спад, така и заради надигащ се популизъм. Модерната парична теория например възникна не като начин да се рестартира икономиката, а по-скоро като политически метод на левите за ограничаване на неравенството в доходите. Защитниците й вярват, че докато централните банки държат лихвите ниски, правителствата могат да продължат да харчат за програми за борба с неравенството.

Втората форма на радикализация биха били отрицателните лихви, които се дискутират от Фед като възможен отговор при следваща криза. Федералният резерв вече има опит с отрицателни лихви в реално изражение (след отчитане на инфлацията – бел. ред.), като е вероятно поне да обмисли следващата стъпка.

Съществува и вариантът за хеликоптерни пари, които биха били следващото ниво на количествените улеснения, като те представляват директно вливане на ликвидност от Федералния резерв към банките. Идеята е на легендарният икономист-монетарист Милтън Фридмън, а бившият председател на Фед Бен Бернанке я възприе като дискусионен въпрос, което му спечели прозвището „Хеликоптерния Бен”.

Основният въпрос е какво би предизвикало въпросната радикализация в паричната политика.

“Най-правдоподобният път към по-агресивните монетарни стимули е настъпването на дълбока иконоическа криза”, казва Карлсън-Жлезак. „Но дори и без нея смятаме, че е вероятно да се възприеме нова версия на традиционните стимули.”

От времето на финансовата криза фискални стимули бяха въвеждани само два пъти – инициативата на Барак Обама за подкрепа на капиталови проекти, правителствени разходи и данъчни съкращения на стойност 787 млрд. долара, и тази на Доналд Тръмп за данъчни облекчения и откриване на работни места, възлизаща на 1,5 трлн. долара.

Данъчните съкращения на Тръмп съвпаднаха с един от най-силните темпове на растеж след кризата и с безработица, която е на половинвековно дъно (под 4% - бел. ред.) Критиците обаче твърдят, че стимулите не бяха необходими при растяща икономика, и че в крайна сметка ще излязат скъпо заради по-високите данъци и дефицити.

Заради намаляващата производителност и спадащите инвестиции в капитал и труд Карлсън-Жлезак нарича илюзия надеждите за икономически растеж от 4%, какъвто Тръмп обеща, че политиките му ще постигнат.

 „Принудителните стимули могат да бъдат наложени до степен, която политиците смятат за защитима. Без мерки от страна на предлагането обаче икономическият тренд в крайна сметка не ще превиши потенциалния”, смята той.