Руската инвазия в Украйна поставя на нокти страните от АСЕАН

Нахлуването на Русия в Украйна може да е далеч от Югоизточна Азия от географска гледна точка, но регионът не е имунизиран от негативните последици от инвазията.

На пръв поглед и Русия, и Украйна имат малко икономически връзки с Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН). Русия представлява само 0,53% от стойността на общата търговия със стоки на 10-членния блок през 2020 г., а Украйна - едва 0,1%. Икономическите връзки са още по-незначителни по отношение на инвестициите: Русия представлява само 0,046% от преките чуждестранни инвестиции в АСЕАН, а Украйна - 0,003%.

Но един по-задълбочен поглед върху данните разкрива доста по-сериозни икономическите връзки от общата статистика, пише Nikkei Asia Review. 

Пример за това са торовете. АСЕАН внася 9,74% от своите торове от Русия, третият по големина доставчик за региона след Китай и Канада. Тъй като селското стопанство остава жизненоважна част от икономиките в много страни от Югоизточна Азия, всяко прекъсване на доставките на торове може да навреди на производството.

На национална база търговията с електроника на Русия с Виетнам се откроява силно. Азиатската страна е изнесла за Русия електрическа техника и оборудване на стойност 1,5 млрд. долара през 2020 г. Тази търговия може да бъде унищожена, ако САЩ наложат санкции срещу Русия, касаещи директен чуждестранен продукт – същото правило, което използва за китайската Huawei. Това ще ограничи износа на продукти, използващи американска технология.

Що се отнася до вноса от АСЕАН, Украйна доставя голяма част от пшеницата, овеса и други зърнени култури в блока, което представлява 9,21% от общата стойност на търговията през 2020 г. Русия осигурява други 3,99%. Взети заедно, враждуващите нации са третият по големина вносител на зърнени култури за региона, който отчита увеличение на потреблението на пшенични продукти.

Прекъсванията в доставките на такива стоки от Русия и Украйна могат да доведат до инфлационен натиск по целия свят, нещо, което Югоизточна Азия, която вече се сблъсква с този проблем, не може да избегне, изтъкват икономистите.

„По-голямата част от износа на [селскостопански стоки] тръгва от черноморските пристанища, в центъра на мястото, където може да възникне военен конфликт“, става ясно от бележка на Capital Economics от четвъртък. „Освен проблема с пристанищата, съществува и риск от увреждане на реколтите в Украйна в резултат на сраженията. Предвид мащаба и сериозността на рисковете, ние също така повишихме нашите краткосрочни прогнози за [цената] на повечето земеделски стоки с около 25%", добавят анализаторите на фирмата.

стоки

Друг източник на инфлационен натиск произтича от световния енергиен пазар. Цените на петрола и газа нараснаха значително още преди началото на военната операция на Русия поради опасения, че конфликт може да наруши доставките.

„Тъй като перспективите за глобалните цени на петрола остават възходящи, може да са необходими допълнителни корекции [на цените на петрола и прогнозите за инфлацията]“, посочва Приянка Кишор от Oxford Economics. Тя отбеляза, че въздействието на по-високите цени на петрола ще „е различно в рамките на АСЕАН“, като „по-високата инфлация ще окаже влияние и върху разходите на домакинствата и растежа“.

На политическия фронт, докато АСЕАН се придържа към своята централна мантра и се опитва да се дистанцира от драмите на суперсилите, въпреки че Русия не се отказва да ухажва 10-членния блок.

През първите дни на пандемията от COVID-19 Москва се ангажира с така наречената ваксинационна дипломация, като предлага своите ваксини „Спутник V“ на страни като Виетнам и Филипините. През декември Русия и АСЕАН проведоха първото си съвместно военноморско учение, което включваше военни кораби от седем държави членки на АСЕАН.