Търговската война между САЩ и Китай се превръща във валутна

Президентът Тръмп твърди, че търговските войни са лесни за печелене, но тази хвалба изглежда по-лошо от всякога, ако имаме предвид финансовия шок след последната му заплаха за нови мита върху китайски стоки. Търговската му война сега се превърна във валутна, което издига потенциалната икономическа вреда на друго ниво, пише Wall Street Journal. 

Това беше неприятното послание в понеделник на финансовите пазари, които бяха разпродадени в световен мащаб, след като Китай обезцени юана след заплахата на Тръмп от 10%-ни мита върху китайски стоки за 300 милиарда долара. Валутите на развиващите се икономики се обезцениха, пазарите на акции спаднаха с около 3%, златото и щатският долар като сигурни убежища скочиха, а доходността на 10-годишните американски ДЦК падна до зашеметяващо ниските 1,74%.

Крахът последва решението на Китай в понеделник да задържи курса на юана над 7 за долар - най-ниското му ниво от 2008 г. Тръмп туитна, че това е "валутна манипулация", но какво очакваше той? Това е не толкова отмъщение, колкото осъзнаване от Пекин и валутните пазари, че намаляването на търговските потоци със САЩ и забавящата се китайска икономика създават по-малко глобално търсене за юана. Г-н Тръмп с неговите мита е архитект на по-слабия юан, който твърди, че не иска.

По-късно в понеделник Министерството на финансите на САЩ ескалира сблъсъка, като официално нарече Китай валутен манипулатор, което може да доведе до още мита. Но Пекин има стимул да осуети всяко по-нататъшно обезценяване, за да предотврати изтичането на капитали. В такъв епизод през 2015-16 г. Пекин изразходва около 1 трилион долара от своите валутни резерви в размер на 4 трилиона долара в защита на юана. Прекалено дълбоката обезценка също така може да предизвика дългова криза, тъй като китайските кредитополучатели ще имат трудности да изплащат чуждестранните си задължения в обезценения юан.

Нефинансовите компании имат 800 милиарда долара дълг, или 6% от БВП, според Института за международни финанси, докато дълговете на китайските банки възлизат на 670 милиарда долара, или 5% от БВП. Инвеститорите в недвижимости са издали облигации на стойност десетки милиарди долари, за да използват ултра ниските лихви в САЩ, въпреки че печалбите им у дома намаляват. И това са само китайските задгранични дългове, за които знаем.

Капиталовите потоци през Хонконг и другаде затрудняват разкриването на цялата външна задлъжнялост на Китай. Необслужването на задължения (дефолт) в Китай започна да нараства миналата година, тъй като забавящата се вътрешна икономика прави по-трудно изплащането на дълговете. Внезапна вълна от дефолти по дългове в долари или други валути, породена от шокове при валутните курсове, би спънала китайската икономика, като може би ще доведе до първата рецесия в Китай през ерата на реформите след Мао.