Индексите в Китай и Хонконг поведоха губещите в Азия

Индексите в континентален Китай и в Хонконг поведоха губещите сред основните борси в Азиатско-Тихоокеанския регион, след като напрежението между Пекин и Вашингтон нарасна във вторник, пише CNBC.

Хонконгският бенчмарк Hang Seng отписа 2,36%, спадайки до ниво от 19 689,21 пункта. Акциите на Alibaba и Meituan поевтиняха със съответно 2,85% и 2,11%, в резултат на което технологичният подиндекс Hang Seng Tech намаля с 3,01 на сто.

Измерителят Shanghai Composite се понижи с 2,26% до 3186,27 пункта, а показателят Shenzhen Component с 2,37% до 12 120,02 пункта. По време на сесията и двата индекса намаляха с над 3 на сто.

Причина за движението стана посещението на председателя на Камарата на представителите в САЩ Нанси Пелоси в Тайван.

Според Сактианди Супаат, регионален ръководител по форекс проучвания и стратегии в Maybank, събитията може да повлияят на курса щатски долар - японска йена.

"Геополитическите рискове винаги са фактор, който следим, що се отнася до форекс пространството. Но е нещо, което трудно се прогнозира", каза Супаат.

Един щатски долар последно се обменяше срещу 130,98 японски йени, след като националата валута на Япония продължи да подсилва позицията си спрямо долара.

Южнокорейският бенчмарк Kospi записа спад от 0,52% до 2439,62 пункта, а индексът Kosdaq - от 0,4% до 804,34 пункта.

Данните по-рано през деня показаха, че потребителската инфлация в Южна Корея се е ускорила до близо най-високото си ниво от 24 години насам през юли, но може да доближава своя пик. През миналия месец годишната инфлация е достигнала 6,3%, след като през юни се равняваше на 6%. Резултатът през юли представлява най-рязкото покачване от края на 1998 г., което е в съответствие с медианните прогнози в анкета на Ройтерс.

Японският индекс Nikkei 225 намаля с 1,42% до 27 594,73 пункта, а показателят Topix с 1,77% до 1925,49 пункта.

Австралийският измерител S&P/ASX 200 постигна незначително повишение до ниво от 6998,1 пункта.

Във вторник Австралийската централна банка повиши лихвите за четвърти пореден път, но сигнализира за гъвкавост на ходовете в следващите месеци, прогнозирайки по-висока инфлация и забавяне на икономическия растеж. Централните банкери одобриха лихвено увеличение в размер на 50 базисни пункта, с което основната лихва достигна ниво от 1,85%.

Индексът MSCI за акциите от Азиатско-Тихоокеанския регион извън Япония отчете спад от 1,31 на сто.

На азиатските пазари доларовият индекс бе на ниво от 105,673 пункта. Австралийският долар се разменяше срещу 0,692 щатски долара.

Световният бенчмарк Брент поевтиня с 0,47% до 99,56 долара за барел. Цената на американския сорт West Texas Intermediate (WTI) намаля с 0,32% до 93,59 долара за барел.