Външният дълг на България забавя ръста си до 4,3% към май

Брутният външен дълг (частен и държавен) на България в края на май достига 41,316 млрд. евро, което е с 4,3% (1,718 млрд. евро) повече в сравнение година по-рано. Така той представлява 52,3% от прогнозирания от Българската народна банка брутен вътрешен продукт (БВП) на страната за тази година, показват предварителните данни на БНБ.

Експертите на централната банка изчисляват, че към края на май краткосрочните задължения са 7,312 млрд. евро и за една година се увеличават с 19,5%.

Дългосрочните задължения възлизат на 34,003 млрд. евро и растат с 1,6% на годишна база.

По данни на БНБ към края на май 25,336 млрд. евро (61,3%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80,6% от брутните външни задължения, при 84,4% година по-рано.

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на май е 7,266 млрд. евро и за една година намалява с 12,7%.

В БНБ изчисляват, че външните задължения на централната банка са 2,004 млрд. евро и се повишават със 143% спрямо края на май миналата година.

Външните задължения на сектор Други парични финансови институции са 5,260 млрд. евро и за една година растат с 24,3%.

Задълженията на бизнеса и домакинствата извън страната са 12,669 млрд. евро и се увеличават с 2,2% спрямо същия месец на миналата година.

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,116 млрд. евро, което е с 2,2% повече на годишна база. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 34,2% към 31 май 2022 г., при 34,9% година по-рано.