И сгради с по три жилища ще могат да кандидатстват за саниране

Големите и малките жилищни сгради ще имат равен достъп до средствата от Плана за възстановяване и устойчивост, предвидени за саниране. Общата сума по плана за тази цел е 1,4 млрд. лв. Освен това вече ще могат да кандидатстват и съвсем малки сгради с по три жилища. Това съобщи в Плевен заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деляна Иванова, цитирана от пресцентъра на регионалното министерство.

За да има равнопоставеност, жилищните сгради, които кандидатстват, ще бъдат категоризирани на малки и големи. И за двете групи ще бъде разпределен отделен бюджет от общата сума 1,4 млрд. лв. В категорията малки жилищни кооперации ще са тези с между 3 и 36 апартамента, а големи – с над 36 жилища.

„За разлика от предишната национална програма за саниране, сега поправихме редица ограничителни несправедливости. Вече допустими за саниране ще бъдат и сгради с 3 жилища. Освен това решение за участие в програмата ще се взема с 50% съгласие на собствениците, а не със 100%, както беше преди. Въвеждаме и обслужване на едно гише, което ще улесни гражданите“, обясни заместник-регионалният министър.

Всички сдружения на собствениците, които подадат документи за саниране до края на март 2023 г., ще ползват 100% безвъзмездно финансиране за изпълнение на мерките за енергийна ефективност. За сдруженията, които се включат между март и декември 2023 г., безвъзмездната помощ ще е 80%, като останалият ресурс от 20% трябва да се осигури от собствениците. Условието за самоучастие е изискване на Европейската комисия. 

„Предвидени са финансови инструменти за подпомагане на сдруженията, които имат проблем с осигуряването на собствен ресурс както за самоучастие в програмата, така и за изготвянето на технически паспорт и енергийно обследване“, информира Иванова.

Санирането на сградите ще цели постигането на енергоспестяване и достигане на по-висок енергиен клас “B”. Освен ремонти с изолация по фасади, покрив, нова дограма, допустими ще са мерки като нови системи за отопление, подмяна на тръбните разводи от вертикални в хоризонтални, осветление, ел.-инсталация, ВЕИ за ток или топла вода, но само в общите части.

Иванова допълни, че предстои финализиране на методическите указания и изготвянето на типови документи. Предвижда се на първия етап сдруженията да кандидатстват в МРРБ, а след това чрез обществени поръчки ще бъдат избрани специализирани компании, които ще оперират в шестте района за планиране, да управляват програмата.

Иванова съобщи още, че 235 млн. лв. от Плана за възстановяване са предвидени за енергийна ефективност на частните бизнес сгради от всички сектори. По тази програма ще се изисква 50% самоучастие на собствениците. По Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. ще е допустимо саниране на еднофамилни къщи в 50 града на страната, но те трябва да попадат в цялостна проектна идея, която предвижда подобряване визията на район в града.

Плевен заедно с Видин като центрове на растеж в Северозападен район за планиране ще имат достъп до бюджет от 226 млн. лв. по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. Двете общини ще могат да работят и по съвместни проекти. За останалите градски общини от района са на разположение 550 млн. лв. от програмата. Иванова съобщи още, че около 60 млн. лв. предстои да бъдат инвестирани в Плевен и по Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. за подмяна на ВиК съоръженията.

Сериозни възможности пред региона дават и програмите за трансгранично, транснационално и териториално сътрудничество. Плевен има достъп до пет от тях, като с най-голям бюджет е програмата за съвместни проекти с Румъния. Тя ще инвестира над 200 млн. евро в пограничните райони на двете държави.

Сред приоритетите ѝ са подобряване на навигацията по река Дунав, модернизиране на железопътната свързаност – основно на гаровия комплекс в Русе, и пълно прединвестиционно проучване за изграждане на нови мостове над Дунав. Над 86 млн. евро са средствата по приоритета „Зелен регион“, който ще финансира мерки за превенция от наводнения, за укрепване капацитета за справяне с тях в целия трансграничен регион, както и мониторинг и извънредни ситуации при наводнения.