BRIC не оправдаха очакванията

Изминаха 20 години, откакто Джим О’Нийл, бивш главен икономист на Goldman Sachs и финансов служител с ранг министър в правителството на Дейвид Камерън, публикува анализ, който официално групира развиващите се икономики на Бразилия, Русия, Индия и Китай, въвеждайки термина „BRIC“.

Твърдях, че тъй като тези страни вероятно ще продължат своя изумителен растеж на брутния вътрешен продукт през следващото десетилетие, ние спешно се нуждаем от това те да играят по-голяма роля в глобалното управление, пише той за Financial Times. След като Франция, Германия и Италия са в траен икономически и валутен съюз, предложих техните места в Г-7 и съответното им представителство в МВФ и Световната банка да бъдат консолидирани в една европейска квота, което да даде път на BRIC да се присъединят към леко разширената Г-7. 

През 2003 г., когато моят екип публикува нов анализ, озаглавена „Да мечтаем с BRIC“, ние предположихме, че тези четири държави могат заедно да станат по-големи икономики от тези на Г-6 (Г-7 без Канада). Таймингът ни беше случаен, съвпадайки с бума на глобализацията, което означаваше, че много международни компании вече правят повече бизнес в страните от BRIC.

Няколко години по-късно финансовата криза най-накрая предизвика промени в глобалното управление, които отдавна бяха закъснели. Моята препоръка за консолидиране на големите континентални икономики в един представител не се случи. Но в отговор на пазарните сътресения тогавашният президент на САЩ Джордж Буш-младши свика Г-20 през 2008 г. - група, която включваше четирите страни от BRIC. Когато Гордън Браун, тогава премиер на Обединеното кралство, беше домакин на разширената група в Лондон година по-късно, това консолидира централната й роля в глобалните икономически и финансови въпроси.

Създаването на Форума за финансова стабилност - който през 2009 г. се превърна в Съвет за финансова стабилност - и ребалансирането на правата на глас и квотите в МВФ и Световната банка също изглеждаше значимо. И двете ми се сториха като важни развития към по-голям споделен просперитет и по-представителна форма на глобално управление за в бъдеще.

Затова е толкова разочароващо, че след още едно десетилетие, през ноември 2021 г., абсолютно нищо не е напреднало. Задължителният петгодишен преглед на специалните права на тираж на МВФ - който вероятно ще засили обективното представителство на валутите на ключови развиващи се икономики, за да отрази нарастващата им сила - беше отложен. Поради съперничеството между САЩ и Китай, самата Г-20 сега изглежда разделена. Изглежда, че много малко бе направено.

Това е особено тревожно, защото, докато МВФ прогнозира, че развитите икономики няма да понесат значителни щети след пандемията, се очаква развиващите се, с изключение на Китай, да имат много по-бавен растеж от прогнозираното преди удара на коронавируса.

Г-20 не само не успя да се договори справедлив план за разпределение на ваксините срещу Covid, но някои членове се противопоставиха на формирането на нов Глобален съвет за финанси и здравеопазване, който би повиши глобалната устойчивост към бъдещи здравни предизвикателства. Най-притеснителен е общият неуспех да се покаже лидерство относно целта за ограничаване на повишението на глобалната температура до 1,5C спрямо прединдустриалното ниво, централната тема на неотдавнашаната климатичната конференция на ООН в Глазгоу (COP26).

Разбира се, лидерите на BRIC създадоха свой собствен икономически и политически клуб през 2009 г., като добавянето на Южна Африка го направи „BRICS“ - развитие, което увеличи популярността на акронима. Но освен формирането на нова банка за развитие, те извършиха много малко координация на политиките, за да насърчат собствените си колективни икономически усилия. Те също така не допринесоха конструктивно в рамките на Г-20 за глобалното общо благо. Това също е разочароващо.

Китай е единствената страна от BRIC, която надхвърлила прогнозите за растеж, а Индия не е много далеч от изпълнението на нейните. Поради лошите си втори десетилетия нито Бразилия, нито Русия видяха номиналните си доларови дялове в (глобалния може би - бел. прев.) БВП да нарастват спрямо 2001 г. Голямото предизвикателство за това как тези страни успешно преминават към по-високи доходи за цялото общество остава нерешено.

Южна Корея продължава да бъде единственият ярък пример за тези нации, които наистина се стремят към тази цел. През моя професионален живот това е единствената страна, която разви икономиката си до ниво, при което гражданите й са толкова богати, колкото тези в Южна Европа. Никоя друга държава с повече от 45 милиона души все още не се е приближила.

Страни като Бразилия, Русия, Индонезия, Нигерия и Виетнам трябва да се стремят да подражават на икономическия успех на Сеул в името на собствените си общества. Това в крайна сметка ще направи хората им по-богати и вероятно по-щастливи, като същевременно ще допринесе за по-голямо равенство по света.