Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Други

Космическите отпадъци - новата ни "трагедия на общите блага"

От години човечеството замърсява космоса, но никой не се заема с почистването му

Космическите отпадъци - новата ни "трагедия на общите блага"

Снимка: Bloomberg L.P.

Там става претъпкано и ужасно опасно. Под там имам предвид космоса, и то не отдалечените райони, а съвсем близките такива, където хората продължават да позиционират своите спътници, пише Андреас Клут за Bloomberg.

Тъй като тези обекти се сблъскват и разшрушават, те създават пояси с отломки, които се изпречват на пътя на  спътници, ракети и други космически кораби. В резултат на това някои области в крайна сметка могат да станат неизползваеми. Това би било бедствие, което би нарушило много неща от съвременния живот. Възможна е дори война.

Това не е първият път, в който ние, Хомо сапиенс, се отнасяме безотговорно към споделените ресурси. Това, което учените наричат „трагедия на общите блага“, е резултатът от разрушаването на нещо, защото всички печелим от експлоатацията му и не можем да изключим другите да правят същото. Класическите примери включват прекомерния риболов в океаните и замърсяването на атмосферата.

Ако досега космосът е получава по-малко внимание от нашите гори, морета или въздуха, който дишаме, това е така, защото сме имали по-малко време да го замърсим. Но наваксваме бързо. Пуснахме хиляди сателити в космоса и продължаваме да добавяме още и още. Само една компания – SpaceX, успя да добави над 1000 само през миналата година.

Графика: Bloomberg L.P

Тези обекти се сблъскват, повреждат се и имат и други проблеми. В резултат на това около 28 хил. фрагмента космически боклук се събират там, а това са само онези, които можем да проследим. Статистически модели предполагат, че близо 1 млн. обекта с големината на ръчни гранати обикалят около Земята, както и много, много милиони с размерите на куршум. Благодарение на скоростта си, дори тези малки отломки могат да донесат проблеми.

Освен че причиняват физически щети, тези армади от сателити и свързаните с тях боклуци създават редица предизвикателства. Тяхното електромагнитно излъчване причинява все повече радиочестотни смущения. Освен това отломките разпръскват светлина, така че учените с техните телескопи вече не могат да надникнат през тези облаци от изкуствен прах в дълбокия космос.

Още по-зловещото е, че в наши дни космосът е петата област, в която може да има война – редом със сушата, морето, въздуха и киберпространството. САЩ, Русия и Китай в частност, но и други амбициозни сили като Индия и Франция, се въоражават за превантивни или отбранителни действия. Новите оръжия включват всичко – от физически ракети до лазери и кибератаки.

Проблемът е, че за противниците ще става все по-трудно да разберат защо собствените им спътници изведнъж са се сринали или спрели да работят. Това може да е свързано със сблъсък с отломки или с враждебни действия. Несигурността може да доведе до грешни отмъщения и дори война.

Ако някой от тези лоши сценарии се сбъдне, модерността, каквато я познаваме, ще бъде поставена на пауза. Днес сателитната технология е включена в почти всички други наши информационни системи, не само в GPS навигацията в нашите телефони и автомобили, но и в нашите интернет връзки, телекомуникации и други.

Когато възприемем проблема като трагедия на общите блага, стават ясни както плашещият му мащаб, така и единственото му възможно решение. Както при прекомерния риболов или прекомерното замърсяване, сътрудничеството е трудно. Защо някоя страна или компания трябва да спре да замърсява космоса, или дори да поеме разходите и риска да започне да почиства, ако това позволява на другите да продължат да действат спокойно?

И все пак сътрудничеството е единственият път напред. Ето защо има договори и режими, сключвани на международните форуми, преди всичко на тези на ООН и нейните агенции, с цел регулиране на океаните и всички други общи ресурси. Да не забравяме Комисията за използване на космическото пространство в мирни условия към ООН, но тя не се занимава с военна употреба на орбита и в повечето случаи няма особени възможности за действие.

Това означава, че големите сили трябва да издигнат управлението на космоса до нивото на другите заплахи за човечеството – от изменението на климата до разпространението на ядреното оръжие. Те трябва публично да дефинират проблема като трагедия на общите блага и да сигнализират за готовността да започнат преговори, независимо от другите конфликти, които имат помежду си. САЩ очевидно са държава, която поема водещата роля. Китай, Русия и други трябва да отвърнат. Космосът, подобно на планетата, която заобикаля, е общо пространство на Земята. Просто не трябва да се превръща в общата ни трагедия.

По статията работи: Елена Кирилова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Други
Яцек Олчак пое официално „Филип Морис Интернешънъл“