Италианските и френските банки съживяват страховете за дългова криза

Експозицията на италианските и френските банки към държавния дълг на собствените им държави достига рекордно високи стойности от началото на пандемията, което съживява страховете за връзките на сектора с все по-задлъжнелите правителства, пише FT.

Вътрешните държавни ценни книжа и заеми, държани от банките от еврозоната, нарастват с над 140 млрд. евро до малко над 2,1 трлн. евро през годината до февруари, според изчисленията на Financial Times, базирани на данни на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Експозицията на италианските банки към вътрешния държавен дълг достига рекордните 712 млрд. евро през август миналата година, което е повече от 9% спрямо февруари, и оттогава спада малко.

Френските банки отчитат най-резкия ръст на експозицията към собственото си правителство след пандемията, която се покачва до рекордните 431 млрд. евро през септември, скок от над 18% от февруари.

Укрепването на връзките на банките с техните национални правителства отново събужда загриженост за грешките в паричния съюз на Европа, разкрити по време на дълговата криза в еврозоната отпреди десетилетие. По това време обширната експозиция на банките към държавния дълг създаде порочен кръг, който отслаби и заплаши съществуването на единната валутна зона.

„Суверенният риск в банковите баланси все още не е разрешен, за разлика от други мерки за намаляване на риска, въведени от банковия съюз на [еврозоната]“, казва Хайке Май, анализатор банки в Deutsche Bank. „Слонът още е в стаята. Настоящата пандемия и нарастването на публичния дълг подчертава необходимостта от реформа“, допълва тя.

Връзката между държавите и банките в региона отново е на дневен ред в Брюксел, тъй като Европейската комисия (ЕК) провежда обществена консултация, за да проучи потенциалните реформи на инструментите на ЕС за управление на финансови кризи и рамката за гарантиране на банковите депозити.

„Увеличението на пасивите между банките и правителствата е тревожно за мен и политиците трябва да се стремят да се справят с него“, казва Никола Верон, старши сътрудник в мозъчния тръст Брюгел в Брюксел.

Правителствата от еврозоната емитираха рекорден обем облигации през последната година, за да финансират своя отговор на пандемията. Това увеличи задлъжнялостта на страните от еврозоната до над 100% от БВП средно.

Огромната програма за изкупуване на облигации на ЕЦБ намали разходите по заеми за правителствата в еврозоната до рекордно ниски нива. В допълнение е и фондът за възстановяване на ЕС от пандемията на стойност 750 млрд. евро, който ще се попълва от съвместни заеми.

„Банките трябва да реагират на емитирането на облигации от държавата, защото смятат, че е добра инвестиция за държане от гледна точка на риска и се насърчават да правят такива вложения, за да поддържат ликвидност“, коментира Жак дьо Ларозиер, бивш ръководител на МВФ и централната банка на Франция.

Банковите разпоредби третират държавния дълг като безрискова инвестиция за банките, което им позволява да разпределят нулев капитал срещу такива активи. Чрез заемане на пари от ЕЦБ при рекордно ниски лихви за банките е лесно да печелят от закупуване на държавни облигации.

Лоренцо Бини Смаги, председател на борда на френската банка Société Générale, посочва, че регулаторите могат да стимулират кредиторите да купуват държавни облигации, като позволяват само на тези с високи капиталови нива да рестартират плащанията на дивиденти.

Докато експозицията на банките от еврозоната към дълга на собствените им правителства намалява след окончателното спасяване на Гърция през 2015 г., тя отново започва да нараства след удара на пандемията преди година - особено при италианските и френски кредитори. Италианските банки имат много по-голяма експозиция към собствения си държавен дълг, отколкото други в Европа.

Banca d’Italia съобщава, че делът на държавните облигации на страната, притежавани от чуждестранни инвеститори, спада от 25,9 на 23,6% през първите шест месеца на миналата година, докато италианските банки увеличават своя дял от 16,9 на 18,6%.