Лидерите на ЕС прекратиха преговорите без сделка за ръководните постове

Лидерите на Европейския съюз прекратиха срещата си на върха, след като не успяха да се договорят кой да заеме ръководите постове в блока, предава Ройтерс.

Франция, Германия и Испания предложиха холандския социалист Франс Тимерманс за следващ председател на Европейската комисия, но макар дипломати да намекнаха, че той е близо до получаването на номинацията, Италия и страните от Източна Европа се обявиха против кандидатурата му.

Невъзможността на страните членки да постигнат споразумение в преговорите, които продължиха цялата нощ, предизвика гневна реакция от страна на френския президент Еманюел Макрон. Той се завърна в Париж малко след като разговорите неочаквано бяха отложени до вторник сутрин и определи прекратяването на срещата като „провал“. „Това създава много лош имидж както на Европейския съвет, така и на Европа“, каза Макрон пред репортери.
Испанският премиер Педро Санчес заяви, че е „изключително разтревожен“ от липсата на сделка.

Въпреки че математически Тимерманс има подкрепа, за да получи номинацията, съществуват притеснения, че голямата опозиция ще направи политическия микс твърде токсичен, заявиха официални представители и дипломати.
Изключително необичайно е среща на върха да продължава трети ден, а настоящите преговори са третият опит за намиране на наследник на Жан-Клод Юнкер за следващите пет години наред с разпределението на още четири ръководни постове, включително на гуверньор на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Макрон заяви, че може да няма ново разширяване на ЕС без реформи, които да му позволят на функционира гладко. Изказването му е потенциално голямо препятствие пред надеждите за членство на Северна Македония, Албания и останалите балкански страни.

Отслабването на ролята на Меркел

Номинацията на Тимерманс е силно непопулярна и сред дясноцентристките лидери, които са част от Европейската народна партия (ЕНП). Тя има най-много депутати в Европейския парламент, но няма мнозинство, за да прокара своя кандидат за ръководител на Комисията, германския консерватор Манфред Вебер.

Бунтът на ЕНП показва колко отслабена е германският канцлер Ангела Меркел, чийто Християндемократичен съюз (ХДС) е част от ЕНП, но тя беше принудена да подкрепи Тимерманс като компромисен кандидат.

Меркел беше по-отстъпчива от Макрон, като заяви, че най-големите страни членки на ЕС не могат да пренебрегват възгледите на по-малките държави. „Да гласуваме срещу цялата (Вишеградска) група и срещу страна като Италия щеше да е наистина трудно“, каза Меркел на пресконференция в Брюксел след прекратяването на разговорите.

Вишеградската група включва бившите комунистически страни Унгария, Полша, Чехия и Словакия. Първите две имаха сблъсък с Тимерманс, който в момента е заместник-председател на ЕК, заради наказателните процедури срещу тях за нарушаване на върховенството на закона

Меркел и естонският премиер Юри Ратас изразиха безпокойство, че противоречива фигура начело на изпълнителния орган на ЕС може да задълбочи разделението в съюза.

„Тимерманс няма да успее, много е трудно да си представим, че кандидатурата му може да оцелее на фона на противопоставянето от Полша, Италия и Унгария“, заяви европейски дипломат. „Петима лидери на ЕНП заявиха, че не виждат причина да дадат председателството на Комисията на социалист“, допълни той.

Невероятно сложно

Лидерите на ЕС трябва да се договорят и кой да ръководи Европейския съвет, който представлява страните членки в Брюксел и определя широката политическа посока на ЕС. Те трябва да изберат и председател на Европейския парламент, върховен представител по външната политика и сигурността и гуверньор на ЕЦБ.

Новият парламент ще избере председателя си в сряда, така че националните лидери трябва да постигнат сделка утре, ако искат да изпреварят парламента.

Българката Кристалина Георгиева и белгийският премиер Шарл Мишел са свързвани с ръководния пост в Европейския съвет. По-късно българският премиер Бойко Борисов изключи Георгиева, като заяви, че тя е кандидат за председател на Комисията.

Другите имена, които са били обсъждани в маратонските преговори, са на испанеца Жозеп Борел и на французина Мишел Барние.

Холандският премиер Марк Рюте призна мащаба на проблема: „Невероятно сложно е. Имаме толкова много политически фракции“, заяви той. В същото време чешкият премиер Андрей Бабиш каза, че някои от колегите му са клюмали на масата.

За да бъде избран за председател на ЕК, кандидатът трябва да получи подкрепата на най-малко 72% от 28-те страни членки, които трябва да представляват поне 65% от населението на блока.