А. Василев: През септември ще видим дали инфлацията ще е по-висока от очакваното

Правителството продължава да очаква средногодишна инфлация от малко над 10%, каквато беше заложена в пролетната прогноза. Дали тя ще е по-висока, ще стане ясно през септември. Това каза финансовият министър Асен Василев пред bTV.

„И при новата бюджетна процедура сме заложили средна годишна инфлация от 10%-11%. Високите стойности, които видяхме през март и април, бяха донякъде очаквани. Още при приемането на бюджета говорехме, че там ще е пикът. Войната допълнително ускори инфлацията особено при хранителните стоки“, каза Василев.

Той отбеляза, че през април инфлацията вече не идва толкова от енергийните продукти, колкото от храните, транспорта, облеклата, остава в икономиката да влезе и строителната инфлация. „Дали инфлацията ще достигне по-високи нива ще знаем чак през септември. Трябва да видим какво ще стане с цените на храните, защото там има огромен недостиг. Индия забрани вчера износа на зърно, за голямо количество зърно в Украйна не е ясно дали ще достигне до международните пазари, цените на торовете се вдигнаха драматично, което оскъпява цялата продукция. Около 20% е увеличението на хранителната кошница към момента, през лятото не очакваме драматични движения. Въпросът е какво ще се случи през есента“, каза Василев.

Той уточни, че има заложен буфер в актуализация на бюджета, който да позволи на правителството да реагира, ако се наложи.

Според него обявените от правителството мерки в подкрепа на населението не са проинфлационни, тъй като не увеличават бюджетния дефицит. „Това, което правим, е да върнем в икономиката допълнителните приходи, които се очакват заради инфлацията, и то целево при най-уязвимите групи. Това не следва да създаде допълнителна инфлация“, смята финансовият министър.

Според Василев цената на хляба ще зависи от хлебопроизводителите и от цената на зърното, която се увеличи драматично заради кризата в Украйна. „Това, което може да направи държавата, е да не оскъпява хляба с 20%“, каза Василев. По думите му оттук-нататък  хлебопроизводителите ще преценят да си вземат тези 20%, за да увеличат печалбите си или не. „Това ще лежи на тяхната съвест“, посочи той.

Акцизът на пропан-бутана е част от акциза на горивата, той не е метан и природен газ и съответно няма как да бъде намален, тъй като вече е на минималната ставка, обясни Василев.

„Можем да освободим газа от акциз, тъй като общото потребление на газ в енергийни микс на страната е под 15% и имаме право по евродиректива да го намалим. За пропан-бутана ще важи отстъпката от 25 стотинки, както и намаленото ДДС за горивата“, каза Василев.

Той уточни, че мярката ще важи само за автомобили с български талон и чуждестранни водачи няма да могат да се възползват от нея. Василев очаква поне около 1 млн. семейства да се възползват от мярката за горивата. „Много е важно да се каже, че отстъпките са за най-ниските класове горива, така че скъпите автомобили, които ползват по-висок клас горива, няма да се възползват от тях. Те са насочени към уязвимите групи от населението, които зареждат по-евтините горива“, отбеляза финансовият министър.

Той призна, че увеличаването на пенсиите ще повиши малко дефицита в НОИ ще се увеличи малко. „Ще се върнем към модела на 50% самофинансиране, 50% финансиране от държавния бюджет, което не е много устойчиво във времето, но това имаме от самото начало на пенсионната система в България. Причината е, че имаше един период, в който всичко, което би следвало да е натрупано за финансиране на пенсионната система, изчезна. Сега през пенсионните вноски се финансират около половината от пенсиите, а с другите бюджетни постъпления се финансира другата половина“, обясни финансовият министър.

Той изтъкна, че дългът е намалял спрямо началото на годината и до края на 2022 г. се очаква да остане на разчетеното в бюджета до момента ниво. „Не предвиждаме допълнително увеличение на дълга над заложеното в бюджета, както и на бюджетния дефицит“, каза Василев. Според него теглените заеми не отдалечават страната ни от еврозоната. „България има второто най-ниско ниво на съотношение между дълг и БВП, което сега е под 25%, а изискването е за 60%. Много сме далеч даже от минималната гранична стойност на дълг, която би ни попречила за еврозоната“, изтъкна Василев.

Финансовият министър коментира още, че има пари за пътища и посочи, че бюджетът на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е станал 2,5 млрд. лв., което по думите му е безпрецедентно. „Въпросът е парите да стигнат до фирмите и те да започнат да строят пътища“, каза Василев.