Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Битката за промени в наредбата за касовите апарати продължава

Стотици фирми излизат на национален протест заради законодателния хаос. От НАП отказват да отстъпят

Битката за промени в наредбата за касовите апарати продължава

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Колкото повече упорстват от Националната агенция за приходите (НАП) и управляващите да прецизират текстовете по Наредба Н-18, толкова повече расте и недоволството на бизнеса.

На 29 януари в София и Варна ще се проведе национален протест под наслов „От бизнеса с любов“. Мероприятието е организирано от Комитет в защита на малкия и среден бизнес в България и е подкрепено от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) и всички нейни 36 структури по градове, Българска Асоциация на Заведенията (БАЗ), Сдружение на Заведенията в България, (СЗБ) , Съюз на търговците на дребно на хранителни стоки в България и други представители на малкия и среден бизнес.

Покрай проблемите с Наредба Н-18 се прокрадват и други искания на хората от бранша, които е твърде малко вероятно да намерят подкрепа на управленско ниво.

Освен прецизиране на текстовете и отлагане на сроковете в подзаконовия нормативен акт, хотелиери и ресторантьори настояват и за намаление на ДДС. По-конкретно те настояват за сформиране на работна група за обсъждане възможностите за въвеждането на диференцирана ставка по ДДС за храните и сектора на обществено хранене и развлечение, категоризирани по Закона за туризма, на 9%, каквато според тях е практиката в страните членки на Европейския съюз.

Преди дни вицепрезидентът на ЕСПА и председател на Българския съюз по Балнеология и СПА туризъм Сийка Кацарова в официално писмо до министър-председателя Бойко Борисов също призова сроковете по наредбата да бъдат удължени.

„Убедени сме, че така предложените текстове в Наредба Н-18 ще доведат до сериозен хаос и затруднение в работата на туристическия бранш. Ние подкрепяме усилията на Министерството на финансите за въвеждане на по-добра регулация, но считаме, че така предложените текстове в Наредбата не са съобразени със спецификата на туристическия бранш“, предупреждава Кацарова. Тя посочва, че от тяхна страна са направени задълбочени проучвания, които са показали, че в рамките на Европейския съюз подобни на Наредба Н-18 регулационни системи работят успешно в Словения, Норвегия и Хърватска. И в трите посочени страни усилията на институциите за защита интересите на фиска не са свързани с промяна на бизнес модела на индустрията, а напротив – адаптирани са към него.

Апелираме съвместно да направим конструктивни подобрения по наредбата така, че тя да даде строги рамки за работа на сектора по отношение защитата на фикса, като същевременно не променя модела му на работа в спецификите за бизнеса операции, пише още Кацарова до премиера. 

Още по темата

"Исканията ни са само икономически, не търсим политическа ангажираност, не искаме да сваляме правителството, а се надяваме на диалог с него". Това каза днес пред БНР Вени Петрова, председател на БХРА. Тя подчерта, че бизнесът не иска наредбата да отпадне, а да бъде преразгледана и добави, че са дали над 100 експертни предложения към правителството.

Хаос, неизвестност и непредвидимост

Като цяло целият бизнес в България приветства желанието на НАП и МФ да изкара на светло всички работещи на територията на страната компании. Промени в тази насока е имало още през 2016 г. и те бяха напълно достатъчни и правилната посока, защо трябваше да се стига до този кошмар с наредбата, се пита Христо Петров, управител на счетоводна къща "Голдън Вижън", който бе гост в предаването „В развити“ по Bloomberg TV Bulgaria. По думите му в хаоса от сложно написани и понякога противоречащи си текстове се очаква фирмите да направят солидни инвестиции за подмяна на фискални устройства и софтуерни програми.

Оказва се също, че реално държавата не може да оцени въздействието на текстовете. Според изчисленията на експертите от МФ и НАП, промените ще струват на малките фирми средно около 200 лв. за касов апарат. Очаквания ефект от прилагането на Наредба Н-18 се изчислява на близо 300 млн. лв. повече от данъци.  По груби сметки на бизнеса обаче инвестициите в подмяна на фискални устройства и компютърни програми ще надхвърлят половин милиард лева, а много малки фирми ще бъдат принудени да затворят.

Росен Бъчваров, говорител на НАП, обясни в ефира на БНР, че регулациите целят да извадят на светло онлайн търговията, която не плаща данъци в размер на 170 млн. лева на година. Той обаче отказа да участва в дебат по темата по Bloomberg TV Bulgaria.

През 2019 година Наредба Н-18 има 242 промени. Това са алинеи, точки. Ние като счетоводна къща не успяваме да следим всички промени, обясни още Петров.

Радостина Хлебарова, търговец, обясни за „В развите“, че все още има много неизвестни. „Аз не мога да си отговоря на въпроса какво ще се случи, ако Windows по някаква причина спре да работи. Ако има технически проблем, то тогава трябва да се извика компетентно лице, на което също да бъде платено", каза тя. "Другият сериозен въпрос е защо няма гратисен период, както в други държави. Мен ме притеснява какви ще са косвените ефекти върху всеки един потребител - това оценено ли е", попита Хлебарова. 

Целта на наредбата за касовите апарати е как коректно да се облагат всякакви търговски дейности, коментира и Паско Пасков от "Българска асоциация за развитие на бизнес софтуер", който също беше в студиото. По думите му у нас процедурата за това е утежнена. "Тя включва и фискалните устройства и връзката с тях", посочи той. 
"Срокът за привеждането на електронните магазини в съответствие с наредбата е 31 март, но когато един търговец има и електронен магазин, и физически магазин, срокът остава 31 януари", коментира Пасков. 
"Държавата в лицето на НАП забелязва, че има много онлайн търговци и такива, които укриват доходи. В тази посока са и най-новите изисквания - да се затегне контролът над тези бизнеси, дори и извън територията на България", коментира в студиото Петров. 

"Около 110 са направените предложения от всички браншове, от тях 90 са отхвърлени, само някои дребни корекции са направени", каза Христо Петров. 

Пасков коментира, че наредбата действа от 2006 година до 2018 година, като тя е само за касовите апарати. "След това тя става наредба и за софтуерите за управление на търговския процес и електронните магазин", обясни той. 
Специалистите са категорични, че тази наредба засяга почти всички бизнеси. 

Петров обясни, че има десетки бизнеси, които са изправени пред две опции - или да не използват модерен софтуер, за който са платили десетки хиляди евро, да се върнат в миналия век и да пишат на тефтери, или да бъдат нарушители. 

Междувременно от Българска стопанска камара коментираха, че НАП и МФ са написали  наредба за част от фирмите, но не са помислили за тези, които имат по-модерен бизнес модел. „Направиха промени в наредбата за ресторанти, барове, дискотеки и кафенета. Там оцениха риска като по-голям и искаха да хванат предполагаемите укривани обороти в този сектор. Но в последствие осъзнаха, че е засегнат практически целият бизнес. Така Наредба Н-18 стана изключително сложна, има твърде много въпроси, схеми, варианти, възникват различни казуси по прилагането й. Всеки отделен бизнес е отделен казус. Ето ви един пример -  имате обект, който не приема плащания в брой, но пък той ползва информация от софтуери в други обекти, които приемат и плащания в брой, кое е СУПТО и кое не е. На подобни казуси няма еднозначен отговор. И нямате гаранция или поне разумна увереност, че дори и да си промените софтуера и мислите, че отговаряте на изискванията, проверяващите след това няма да ви кажат, че е трябвало да го направите по различен начин. Рискът е труднооценим, а разходите за управлението му твърде високи“, твърди в интервю за „Капитал“ Станислав Попдончев, зам.-председател на БСК и главен финансов директор на организацията.

Засега от НАП отказват каквито и да е отстъпки по текстовете на спорната наредба, a от МФ мълчат по темата.

Целия разговор с Петров, Хлебарова и Пасков в студиото на Bloomberg TV Bulgaria може да проследите във видеото на сайта на телевизията

По статията работиха: Ралица Пейчева, редактор Евгения Маринова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

2
 
11
 
1
преди 6 месеца
Кохорти от калинки.

Още от Икономика и политика
Емил Димитров: В България не се изгарят радиоактивни отпадъци