Синдикатите обсъждат бъдещ протест заради предложението за болничните

Двата Национални стачни комитети на КТ "Подкрепа" и на КНСБ ще обсъждат бъдещите съвместни действия относно решението на коалиционния съвет на управляващите от 14 ноември 2019 г. първият ден от болничния да е за сметка на работещите от 1 януари 2020 г. 

От КНСБ искат още спешно свикване на Националния съвет за тристранно сътрудничество с участие на премиера. 

Според синдикатите с едностранни и необмислени решения проблемът с издаването на фалшиви болнични няма да бъде решен. Те смятат, че е необходима комплексна експертна оценка и включване на всички контролни и правоохранителни органи за отстраняването му. 

КНСБ и КТ "Подкрепа" смятат, че мярката, предложена от управляващите, ще санкционира мнозинството коректни работници, специалисти и служители заради една малка част злоупотребяващи. Създава се несигурност и недоверие сред работещите българи в осигурителната система, която би трябвало да подкрепи правоимащите при възникнала временна нетрудоспособност, за който риск те се осигуряват и имат права, се заявява в позицията на КНСБ.

Твърдението на някои работодателски организации, че между една трета и две трети от болничните листове, които са с продължителност до 3 дни, са фалшиви, защото работещите ги използват за удължаване на почивките преди или след празнични дни или за извършване на лична и селскостопанска дейност, не са основателни, посочват синдикатите в позицията си. Статистиката на НОИ показва, че за 2018 г. болничните листове с продължителност до 3 дни, които се плащат само от работодателите, се равняват на 55 хил. дни (0,31 на сто) от общо изплатени в страната 18 млн. дни. Най-голям принос - приблизително 58,5 на сто от общото нарастване на изплатените дни за последните 5 г., имат болничните с продължителност от 15 до 30 календарни дни, следвани от тези между 8 и 14 дни - 19,7 на сто.

От КТ "Подкрепа" са направили анализ на начина на изплащане на болнични в различните европейски държави.

Не в 14, а в едва 5 държави в ЕС работниците не получават плащания от първия ден. Впоследствие, в две от тези пет държави, работодателят, не осигурителният фонд, поема отговорността за заболелия служител, се посочва в анализа. В него се отбелязва още, че сред единствените три държави, в които бизнесът няма никакво отношение към болничните, са "държави като офшорката Кипър".

От КТ "Подкрепа" анализират, че един от най-фрапиращите случаи, посочени от работодателите, беше Швеция, за която от бизнеса твърдят, че срокът, в който работникът остава без всякакви средства е 7 дни и стига до 90. Според КТ "Подкрепа" това е напълно невярно - работникът получава плащане от първия ден на разболяването си. Единствено, когато е самоосигуряващо се лице, може да не получава средства от осигурителния фонд, ако не плаща вноски в него, което е логично. 

В Австрия работодателят плаща от първия ден и продължава да го прави цели 12 седмици. Там действа т.нар. "принцип на продължаващо възнаграждение", въпреки че човекът не е на работното си място, допълват от синдиката. В анализа се посочва още, че има и държави членки, в които задължението за плащане от първия ден от страна на работодателя не е вписано в закон, а е част от колективни трудови договори. Те обаче покриват всички или почти всички работници и служители в страната, тъй като там социалният диалог е добър и никой работодател не би си позволил да откаже започване на преговори за КТД, както в България, заявяват от КТ "Подкрепа". В анализа се отбелязва още, че там "никой работодел не би си позволил също да заяви, че работниците са мързеливи, а той им изработва заплатите".

Според синдикатите, aко се погледне колко дни от периода на временна нетрудоспособност се покрива от работодателите в държавите членки на ЕС, се установява, че българските работодатели са най-облагодетелствани.