Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Силициевата долина превърна Стив Джобс в идол, а сега си плаща за това

Агресивният подход на Джобс към служителите на Apple е копиран от много лидери, но проучвания сочат, че той е изключително вреден

Силициевата долина превърна Стив Джобс в идол, а сега си плаща за това

Снимка: Архив Ройтерс

Стив Джобс е наричан най-великият бизнесмен, който светът някога е виждал, както и най-добрият главен изпълнителен директор от своето поколение. Но това е същият човек, който е прочут с 30-минутното си крещене на хората, паркирането на места за инвалиди, с изявленията, че служителите, занимаващи се с човешки ресурси, са “посредствени”, както и с това, че е обяснявал на работниците си, че “не стават”. Историята показва, че очевидно през последните години да си изпълнителен директор, който се държи ужасно, се превърна в нещо нормално, пише в свой анализ Quartz.

Това не е изненада. Биографията на Стив Джобс, написана от Уолтър Айзъксън, не само създаде холивудски хит - тя създаде ръководство за всеки шеф, който търси възможност да показва темперамента си. Заедно с разкриването на потресаващото поведение на Джобс и неговото “извратено желание” да потиска хората, Айзъксън посочва, че “хората, които не са се поддали, в крайна сметка станали по-силни”, а тези служители, които са най-обиждани от Джобс, в крайна сметка успяват да свършат неща, “които не са си и мечтали, че са възможни”, именно благодарение на по-суровото отношение на лидера.

С други думи, добре е да кажете на вашите служители, че работата им не става и да паркирате скъпата си кола на две паркоместа за хора с увреждания, стига крайният резултат да е успешен продукт, допълва анализът на Quartz.

Нищо чудно, че има хора като главния изпълнителен директор на Uber Травис Каланик и главния изпълнителен директор на Amazon Джеф Безос, които влизат в заглавията на вестниците с бурното си поведение.

Няколко директори на Uber напуснаха компанията, а инвеститорите публично критикуваха Каланик, заявявайки, че работната среда в Uber е “токсична”.

Още по темата

Междувременно Amazon има репутацията на “трудно работно място”, от онези офиси, в които хората просто разбиват бюрата си, а възрастни мъже напускат конферентните зали, облени в сълзи.

Някъде по този път Силициевата долина изглежда реши, че интернет свързаността има по-голямо значение от връзката с хората, че излишъкът на техническа интелигентност може да компенсира липсата на емоционална интелигентност. В крайна сметка, ако това е проработило за един гений като Стив Джобс, не може да е толкова лошо.

Но всъщност е. Въпреки че неговият стил на управление може да е работил в краткосрочен план, служителите не могат да се развиват дълго под шапката на нарцистичен и изискващ шеф. Както Айзъксън пише в биографията, лошото държание на Джобс може да е довело до “прегарянето” на част от служителите.

След като работи 10 месеца на 90-часова работна седмица, един от служителите в крайна сметка напуска отчаян. Това се случва след като Джобс влиза в стаята и казва на всички колко “не е впечатлен” от нещата, които екипът прави. Съоснователят на Apple Стив Возняк твърди, че “някои от най-креативните хора в Apple, които са работили по Macintosh”, са напуснали компанията и са отказали повече да работят с Джобс. А именно заради тежкия характер на Стив Джобс, Apple губи впечатляващи таланти.

Проучвания показват, че изключително критичните лидери не само водят до немотивирани служители и скандали в офиса, но също така и до сериозни проблеми като депресия, високо кръвно налягане, напълняване, злоупотреба с вещества и дори преждевременна смърт. Но можем ли наистина да обвиняваме Джобс за наследството от емоционално смъртоносна ( а може би буквално смъртоносна) работна среда?

“Мениджърите, които се опитват да подражават на господин Джобс, като бъдат груби и агресивни, не разбират целта”, коментира Айзъксън. “Джобс се стремеше към съвършенството”.

Но вътре в това се крие проблемът. Разбира се, че Джобс е искал всичко да е перфектно - това искат всички главни изпълнителни директори. Но защо тормозът е смятан за ефективен и възприеман като приемлив начин за мотивиране на екипа да бъде перфектен? Джобс беше известен с начина, по който се държеше с екипа си, дори на публични места, което увеличаваше унижението, превръщайки всичко в спектакъл, а не в личен въпрос. Трябва ли да вярваме, че именно това посрамване на служителите е нещото, което е направило Apple велика?

Скорошно проучване върху срама и опустошителното въздействие, което може да има върху мотивацията, креативността и поведението, показва друго. Срамът е свързван с депресия, алкохолизъм, затлъстяване, насилие и други крайности.

Просто е: Колкото по-лоши се смятаме за хора, толкова по-малка способност имаме да правим добри избори и да показваме най-високия си потенциал. Да караш служителите си да се чувстват зле, не само е неефективен мениджърски инструмент, това е и доста мързелив подход. Не се изискват особени умения, за да крещиш на някого. И е много по-лесно просто да си тръгнете, когато сте ядосан или разочарован. Но управлението с достойнство, спокойствие и доброта изисква усилия. Изисква зрялост.

По статията работи: Елена Кирилова

Последни новини

Коментари (2)

0
 
3
 
2
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
https://qz.com/984174/silicon-valley-has-idolized-steve-jobs-for-decades-and-its-finally-paying-the-price/
1
 
19
 
1
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
Изводът е, че успехът на Стив Джобс се дължи на идеите му, а не на неговото поведение, което бих могъл да кажа безплатно на д.е.б.и.л.и.т.е, които се опитват да го копират.

Още от Анализи
Huawei има шанс да изпревари Apple на пазара на смартфони през 2017 г.