Силициевата долина превърна Стив Джобс в идол, а сега си плаща за това

Стив Джобс е наричан най-великият бизнесмен, който светът някога е виждал, както и най-добрият главен изпълнителен директор от своето поколение. Но това е същият човек, който е прочут с 30-минутното си крещене на хората, паркирането на места за инвалиди, с изявленията, че служителите, занимаващи се с човешки ресурси, са “посредствени”, както и с това, че е обяснявал на работниците си, че “не стават”. Историята показва, че очевидно през последните години да си изпълнителен директор, който се държи ужасно, се превърна в нещо нормално, пише в свой анализ Quartz.

Това не е изненада. Биографията на Стив Джобс, написана от Уолтър Айзъксън, не само създаде холивудски хит - тя създаде ръководство за всеки шеф, който търси възможност да показва темперамента си. Заедно с разкриването на потресаващото поведение на Джобс и неговото “извратено желание” да потиска хората, Айзъксън посочва, че “хората, които не са се поддали, в крайна сметка станали по-силни”, а тези служители, които са най-обиждани от Джобс, в крайна сметка успяват да свършат неща, “които не са си и мечтали, че са възможни”, именно благодарение на по-суровото отношение на лидера.

С други думи, добре е да кажете на вашите служители, че работата им не става и да паркирате скъпата си кола на две паркоместа за хора с увреждания, стига крайният резултат да е успешен продукт, допълва анализът на Quartz.

Нищо чудно, че има хора като главния изпълнителен директор на Uber Травис Каланик и главния изпълнителен директор на Amazon Джеф Безос, които влизат в заглавията на вестниците с бурното си поведение.

Няколко директори на Uber напуснаха компанията, а инвеститорите публично критикуваха Каланик, заявявайки, че работната среда в Uber е “токсична”.

Междувременно Amazon има репутацията на “трудно работно място”, от онези офиси, в които хората просто разбиват бюрата си, а възрастни мъже напускат конферентните зали, облени в сълзи.

Някъде по този път Силициевата долина изглежда реши, че интернет свързаността има по-голямо значение от връзката с хората, че излишъкът на техническа интелигентност може да компенсира липсата на емоционална интелигентност. В крайна сметка, ако това е проработило за един гений като Стив Джобс, не може да е толкова лошо.

Но всъщност е. Въпреки че неговият стил на управление може да е работил в краткосрочен план, служителите не могат да се развиват дълго под шапката на нарцистичен и изискващ шеф. Както Айзъксън пише в биографията, лошото държание на Джобс може да е довело до “прегарянето” на част от служителите.

След като работи 10 месеца на 90-часова работна седмица, един от служителите в крайна сметка напуска отчаян. Това се случва след като Джобс влиза в стаята и казва на всички колко “не е впечатлен” от нещата, които екипът прави. Съоснователят на Apple Стив Возняк твърди, че “някои от най-креативните хора в Apple, които са работили по Macintosh”, са напуснали компанията и са отказали повече да работят с Джобс. А именно заради тежкия характер на Стив Джобс, Apple губи впечатляващи таланти.

Проучвания показват, че изключително критичните лидери не само водят до немотивирани служители и скандали в офиса, но също така и до сериозни проблеми като депресия, високо кръвно налягане, напълняване, злоупотреба с вещества и дори преждевременна смърт. Но можем ли наистина да обвиняваме Джобс за наследството от емоционално смъртоносна ( а може би буквално смъртоносна) работна среда?

“Мениджърите, които се опитват да подражават на господин Джобс, като бъдат груби и агресивни, не разбират целта”, коментира Айзъксън. “Джобс се стремеше към съвършенството”.

Но вътре в това се крие проблемът. Разбира се, че Джобс е искал всичко да е перфектно - това искат всички главни изпълнителни директори. Но защо тормозът е смятан за ефективен и възприеман като приемлив начин за мотивиране на екипа да бъде перфектен? Джобс беше известен с начина, по който се държеше с екипа си, дори на публични места, което увеличаваше унижението, превръщайки всичко в спектакъл, а не в личен въпрос. Трябва ли да вярваме, че именно това посрамване на служителите е нещото, което е направило Apple велика?

Скорошно проучване върху срама и опустошителното въздействие, което може да има върху мотивацията, креативността и поведението, показва друго. Срамът е свързван с депресия, алкохолизъм, затлъстяване, насилие и други крайности.

Просто е: Колкото по-лоши се смятаме за хора, толкова по-малка способност имаме да правим добри избори и да показваме най-високия си потенциал. Да караш служителите си да се чувстват зле, не само е неефективен мениджърски инструмент, това е и доста мързелив подход. Не се изискват особени умения, за да крещиш на някого. И е много по-лесно просто да си тръгнете, когато сте ядосан или разочарован. Но управлението с достойнство, спокойствие и доброта изисква усилия. Изисква зрялост.