Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Как дискусията за образованието се измести към маловажни проблеми?

Черно-белите учебници не са основна тема, коментира икономист

Как дискусията за образованието се измести към маловажни проблеми?

Снимка: Pixabay.com

Предложените от издателство „Просвета“ по-евтини черно-бели учебници за новата учебна година породиха много полярни мнения, а мнозина съзряха в него опит за дискриминиране на учениците според доходите на родителите им, пише в свой анализ икономистът от Института по пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов.

С други думи, черно-белите учебници етикират деца на бедни родители, а цветните – на богати. В резултат на това в центъра на дебата застана неравенството между учениците и начините на изразяването му, което измества фокуса от други, много по-големи проблеми на образователната система.

Вкратце, „Просвета“ тази година планира да предлага учебници с 30% по-ниски цени, но с черно-бели илюстрации там, където това няма да попречи на учебното съдържание. Видим проблем в това няма – новите, по-евтини учебници водят единствено до разширяване на избора на потребителите им и създават възможност нови учебници да си купят онези, които досега не са могли (както досега, учебниците до 7 клас остават безплатни и цветни). Подходящ паралел са различните издания на книгите с тънки и с дебели корици според джоба на читателите.

Критиците на издателството пропускат няколко от ключовите характеристики на учебниците. На първо място, последните имат чисто утилитарен характер. Целта им не е да бъдат естетически привлекателни, а да служат като ефективен инструмент в предоставянето и онагледяването на учебен материал; в повечето случаи за тази цел цветните илюстрации не са необходими.

Освен това, учебниците са стока за краткотрайна употреба за всеки отделен ползвател – повечето от тях се ползват от учениците не повече от година, благодарение на което вторичният им пазар процъфтява. По-евтините нови учебници означават и по-ниски цени на вторичния пазар, което води до още по-добро сегментиране на пазара според възможностите на конкретните семейства.

Това, което остана обаче извън спора около черно-белите учебници, е нуждата от все по-широка употреба на електронни учебници и различни онлайн платформи за обучение. В миналото проблемът беше най-вече в по-малката им достъпност. Днес обаче електронни учебници има по почти всички дисциплини, често на цени, наполовина по-ниски от тези на хартиените им варианти.

Електронните учебници от една страна позволяват предоставяне не само на статично, но и на интерактивно съдържание, а от друга намаляват тежестта на ученическите раници. Основната пречка пред ползването им е достъпът до електронни устройства, но тя лека-полека се решава с появата на все по-евтини и мощни мобилни и стационарни устройства на пазара и съответно подобрението на средния стандарт на живот на българските семейства.

Другият проблем е желанието на учителите да се възползват от възможностите им и интегрирането им в учебните програми – първото е въпрос най-вече на лична инициатива, другото – на воля от страна на образователното министерство и авторите на учебници.

Дотук с учебниците. По-тревожната образователна новина от тази седмица е заплахата на вицепремиера Валери Симеонов, че деца, които не посещават училище, „ще бъдат отнети [от родителите им], образовани и отглеждани от държавата“. Изказването му дойде в рамките на обяснения на новия механизъм за връщане на децата в училище – сама по себе си похвална инициатива, която цели междуниституционално взаимодействие и прилагане на индивидуален подход в борбата с отпадането от училище.

Проблем със задържането на учениците в училище наистина има – според последните данни на Националния статистически институт относителният дял на отпадналите от образование в страната през 2015 г. е 2,86%. Този показател освен това показва тенденция към растеж, като в някои области е чувствително по-висок – в Добрич например достига 5,05%, а в Силистра – 4,83%.

Необходимостта от вземане на мерки за намаляване на отпадането от училище е очевидна. На този етап в тази посока се действа най-вече чрез обвързване на посещаването на училище със социални помощи, но то е доста нефункционално – според цитирани от „Медиапул“ данни, оповестени от социалното министерство, през 2016 г. едва 88 родители са върнали социалните си помощи по тази причина, което видимо не отговаря на реалните размери на проблема.

Обсъжданите мерки, които вече се прилагат и на практика, включват предимно екипи, които да се грижат за това децата да посещават училище, оценяване на риска от изпадане и съответно вземане на предварителни мерки, както и по-строг контрол. до момента не е ставало дума за отнемане на родителски права и насилствено обучение.

В изказването на вицепремиера не стана ясно как точно ще бъдат отнемани децата и каква ще е съдбата им след това. Тъй като държавата обаче не разполага с друг инструмент, най-вероятно следва те да бъдат отглеждани и възпитавани в приемни/осиновяващи семейства или домове от семеен тип, които постепенно замениха домовете за деца, прославили се с тежките си условия за живот и с трайните поражения, които нанасят върху развитието на децата.

Можем само да се надяваме, че изказването на Симеонов е пресилено и не представлява официалната образователна политика на правителството, а е част от от личните му възгледи. В противен случай не е пресилено да говорим за насилствено и безпричинно отнемане на деца от родителите им – мярка, много по-драстична от необходимото за борба с отпадането от училище.

Вярно е, че според конституцията училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително. Там обаче не се посочват мерките, с които се налага това задължение. Съмнително е дали авторите ѝ са имали предвид насилственото отнемане на деца от семействата им като подходящ подход, но най-вероятно не е така.

Предложението на вицепремиера прилича по-скоро на характерното за неговите съпартийци пресилено медийно говорене, насочено предимно към очакващия решения с твърда ръка електорат. Въпреки това, самият факт, че то се обсъжда сериозно в обществено пространство говори зле за дебата около образователната реформа и посоката, в която ще поеме политиката в сектора.

Впрочем, и двете обсъждани тук образователни теми си приличат по това, че успешно заобикалят истинските проблеми в сферата. Без значение дали то ще бъде поднасяно в черно-бели, или цветни учебници, учебното съдържание се нуждае от осъвременяване и преструктуриране в посока изчистване, опростяване и повишаване на свободата на учителите. Независимо дали учениците успяват да се задържат в училище, рискът в близко бъдеще да няма кой да им преподава (поне с качество, което си струва посещаването на училище), ако учителската професия не стане по-привлекателна, е голям.

По статията работи: Миглена Иванова

Последни новини

Коментари (2)

0
 
2
 
2
преди 2 седмици
Относно скандалът с цветните учебници и шарените учебници - това го раздуха до небесата... ама всички мълчат за съществуването на ЕТНИЧЕСКИ училищен транспорт - САМО за малките на вечно привилегированият етнос - оня същия, дето все трябва да се интегрира със специални програми и все остава неинтегриран !!!

А това е РЕАЛНА дискриминация, за която отговорните би трябвало да изгният по затворите !!!
0
 
2
 
1
преди 2 седмици
Въобще не коментирайте глупocтите на симеонов. Тоя човечец въобще осмисля ли - тия - като бъдат отнети от своите т.нар. "родители" къде ще бъдат разсадени и кой ще плаща? От образователната система са отпаднали около 200 000... такива. Ако половината бъдат отнети с идеята да бъдат турени в приемни семейства - ще се намерят ли толкова ненормални семейства да ги пуснат в домовете си? Защото голяма част от тях съвсем не са в крехка възраст и са диви като за цяло стадо маймyняци !!! Дори и да бъдат намерени семейство за тях - за всяко, турено в приемно семейство, държавата харчи над 900 лв НА МЕСЕЦ - издръжка на възпитуемото и заплата за "благородните" приемни родители. Валери Симеонов от джоба си ли ще извади над 1 МБ годишно за отглеждане на неграмотни мастилници?

ДЪРЖАВАТА щяла да ги отглежда, представете си... ама с нашите пари.

Още от Анализи
Двигателят на икономическия растеж в България отдавна не е потреблението