Прекалено рано е Фед да обмисля повишаване на лихвите през март

Обратното броене до следващото заседание на Федералния резерв на САЩ в средата на март вече започна. Заедно с него започнаха и коментарите от страна на някои икономисти от американската централна банка, че има „реална възможност“ за повишаване на лихвите. Пазрните участници обаче не смятат, и с право, че Фед ще затегне паричната политика преди юни, коментира Тим Дай в анализ за Bloomberg.

Освен ако икономистите във Фед са наистина готови за изпреварващо увеличение на лихвите – а председателят Джанет Йелън може да отправи такъв сигнал по време на изслушването си пред Конгреса днес и утре – би било мъдро от тяхна страна да ограничат реториката за действия през март. Освен това данните са на страната на пазара.

В своите прогнози от декември миналата година Фед заяви, че очаква трикратно увеличение на лихвените проценти с по 25 базисни пункта и като цяло повечето икономисти споделят това мнение. Дори Джанет Йелън, която се счита за почитател на облекчената политика, каза, че подкрепя тази прогноза.

От годината са изминали по-малко от два месеца и няма достатъчно данни, за да се потвърди или отрече прогнозата. Има обаче достатъчно данни, за да се съмняваме в точното време на следващото повишение на лихвите. Иформацията показва, че март месец не е вероятният сценарий. Докладът за заетостта през януари показа стабилен ръст извън земеделието в размер на 227 хил. позиции, но и повишаване на безработицата до 4,8%.

Всъщност това са добри новини – Фед всъщност подценява темпа на ръст на работната сила. Икономиката може да продължава да функционира със затегнат трудов пазар по-дълго, отколкото Фед очаква, и това оправдава постепенно повишаване на лихвените проценти. 

Освен това Фед разчиташе на допълнителен спад в безработицата – до 4,5% до края на годината, което да окаже натиск във възходяща посока при инфлацията. През последните три месеца на 2016 г. базисната инфлация, която изключва цените на петрола и хранителните продукти, се увеличи с 1% на годишна база, а целевото ниво на Фед е 2%.

Комбинацията от тези данни изглежда оправдава сегашния бавен подход. Стойностите не изискват повишаване на лихвите през март.  Шансове за затягане на паричната политика тогава са малко под 30%.

Пазарните участници обвързват данните с начина, по който Фед реагира, и си правят няколко извода:

1. Фед не изостава от прогнозите си,

2. Фед е в опасност да изостане от прогнозите си,

3. Няма натиск за изпреварващо повишаване на лихвите

4. Фед ще има предостатъчно възможности да повиши лихвите по-късно тази година

5. Количеството данни от сега до срещата през март едва ли ще е достатъчно, за да опровергаят точките от 1 до 4.

Представителите на Фед трябва да са много внимателни в изказванията си, че срещата през март все още представлява възможност за повишаване на лихвите. Предвид сегашните данни евентуални действия през март изискват значителна промяна на политиката, като се подчертае колко важно би било лихвите да се увеличат изпреварващо. Освен ако Фед не е напълно подготвен за такава промяна, централната банка рискува да подкопае своята собствена комуникационна стратегия.

По всяка вероятност Джанет Йелън ще се придържа към традиционната реторика тази седмица. Тя е, че трудовият пазар продължава да се стабилизира; инфлацията е ниска, но се очаква да се приближи до целевото ниво; перспективите оправдават допълнителни повишения на лихвите, но таймингът зависи от данните.

В крайна сметка пазарните участници добре разбират ситуацията на Фед. Когато обаче централните банкери говорят за увеличаване на лихвите през март, когато данните казват друго, единственото, което е правят, е да компрометират комуникационната си стратегия. Най-добре е данните да говорят сами за себе си. Ако данните се променят, пазарните участници също ще променят нагласите си, пише Тим Дай.