Мониторингът на завършилите висше образование не е ефективен

Мониторингът на реализацията и миграцията на завършилите висше образование не е ефективен, информира Сметната палата, която е проверила работата на системата за мониторинг за периода 2013 – 2015 г.

Според одиторите системите за проследяване на висшите училища трябва да бъдат подобрени.

В момента липсва единна национална политика за управление на миграцията на висококвалифицираните кадри, има пропуски в събирането и анализирането на информация на национално ниво. Все пак се отбелязва „значителна ефективност“ при наблюдението чрез изграждането на рейтинговата система на висшите училища.

Сметната палата отбелязва, че няма предвиден ред и отговорности по събиране, систематизиране, анализ и оценка на информация за реализацията на завършилите висше образование.

Висшите училища проследяват реализацията на студентите след дипломиране, но събраната информация не винаги е достатъчно надеждна, навременна и изчерпателна. Методите за събирането й са често субективни.

Рейтинговата система на висшите училища е надеждна, но не достатъчно популяризирана сред учениците. Тя не отчита реализиралите се в чужбина висшисти, чуждестранните лица, завършили у нас, безработните, нерегистрирани в дирекции „Бюро по труда“, както и заетите в сивата икономика.

Висококвалифицираните български емигранти, лицата с български произход и чужденците, завършили български висши училища, не се наблюдават.

Например, при извършваните от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) анализи на политиките на пазара на труда не се наблюдават завърналите се от чужбина висококвалифицирани българи. Министерството на образованието и науката и Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) не наблюдават приетите по специален ред в българските висши училища лица с български произход и тяхната реализация.

Цялостен анализ на трудово-миграционните потоци сред завършилите висше образование от и към България не е извършван.

Европейският парламент и Европейската комисия акцентират върху сериозността на проблемите, които небалансираната мобилност и „изтичането на мозъци“ създават на част от държавите членки. Те подчертават необходимостта от справяне с проблема на национално равнище и на равнище Европейски съюз.

Над 29 институции в България разполагат с информация, относима към трудовата миграция на висшистите.

По данни на Министерството на вътрешните работи и Агенцията по заетостта 11 554 българи с висше образование са се реализирали в чужбина от 1.01.2011 г. до 30.09.2016 г., а достъп до трудовия пазар в България са получили 1 970 висококвалифицирани чужди граждани.

От юни 2013 г. до края на 2015 г. са издадени 60 585 удостоверения APOSTILLE върху различни образователни документи в системата на висшето образование, но поради нефункционалността на регистъра не се знае колко от тях са издадени на дипломи за завършено висше образование.

От началото на 2011 г. до средата на 2016 г. е признато образованието на 2 677 лица, завършили университети в чужбина. Реализацията им не се наблюдава.

В периода 1.01.2010 г. - 31.12.2015 г. са издадени 8 405 удостоверения за придобита професионална квалификация в България с цел упражняване на регулирана професия в чужбина. Тези данни обаче не са официални, а са представени от органите по признаване на квалификация на одиторите по време на изпълнение на одита. Сред тях най-голям е броят на медицинските специалисти – 7 245.

Издадени са 764 удостоверения за професионална квалификация в чужбина с цел упражняване на регулирана професия в България, като основната част от тях – 550, също са медицински специалисти. Съпоставянето на броя на тези медици (7 245) с броя на завършилите медицинските университети за същия период (22 480) показва сериозния дисбаланс, който този процес предизвиква на пазара на труда. Планиращите да напуснат страната медици са приблизително една трета от завършилите.

По данни на 13 висши училища 2 314 техни възпитаници са се реализирали в чужбина за периода 2013 г. - 2015 г.

Към края на 2016 г. приблизителната численост на българските студенти в чужбина е около 30 хил. души.

По официални данни най-висок е броят на студентите ни в Германия – 7 326 (за учебната 2015-2016 г.), следвани от Великобритания – 6 355 души (при 3 395 през 2009-2010 учебна година), Франция – 1 318, Холандия - около 1 600, Испания - около 800, в Италия - 1 000, САЩ - 1 171. Противоречиви са данните за броя на българските студенти в Австрия. По мнение на Държавната агенция за българите в чужбина техният брой е не по-малък от 4 хил. души, от които половината следват във Виена.

Проблемът с липсата на информация за броя на младите български професионалисти, завършили висше образование в чужбина и започнали кариерното си развитие в родината, е разглеждан на заседание на парламентарната Комисия по политиките към българските общности в чужбина през октомври 2016 г. Нито една от представените на заседанието институции, сред които министерствата на образованието и на труда и Агенцията за българите в чужбина, не разполага с такава информация.