Графика на деня: Как ще се отрази глобалното затопляне на световната икономика?

В света става все по-горещо, а това може да струва на глобалната икономика 2 трлн. долара до 2030 г., коментира Quartz.

Ново изследване сочи, че нарастващите температури ще затруднят служителите във вършенето на работата им, особено в най-бедните икономики в света. Ситуацията е най-лоша за тези, които работят най-нископлатените и най-изложените на жега професии, например в строителството и земеделието.

Изследователи, водени от Торд Киелстром от Health and Environment International Trust в Нова Зеландия, изготвят прогноза за загубите за БВП вследствие на високотемпературен стрес за 43 страни, използвайки данни за околната среда и компютърни модели.

Индия и Китай може да изгубят по 450 млрд. долара от производството си до 2030 г., като брутният вътрешен продукт на Китай ще се свие с 1%, а на Индонезия – с 6% до 2030 г.

Икономиките на по-богатите страни, например Япония и Великобритания, няма да бъдат повлияни от високотемпературния стрес, като единствено САЩ ще отчете скромен спад от 0,2% на БВП. Русия, Норвегия и Швеция също може да отбележат слабо понижение на производителността си в резултат на по-студеното време през зимата.

Азия и Африка ще пострадат най-много, казва Киелстром за Bloomberg. В Югоизточна Азия годишните работни часове вече са намалели с 15-20% заради позиции, изложени на жега. Този брой може да се увеличи до 2050 г., докато глобалното затопляне продължава. В Малайзия, например, работата обикновено се забавя или спира през най-горещите моменти през деня или годината, за да се избегне опасен високотемпературен стрес.

Страните с ниски и средни доходи е по-вероятно да изгубят от производството си заради жегата, макар че "приносът" им за климатичните промени чрез замърсяване с парникови газове е малък, казва докладът.

Промяната на работните графици с цел преодоляване на жегата, заедно с по-широкото използване на климатици, може да направи хората по-малко издръжливи на жега, предупреждават изследователите. Това, от своя страна, повишава разходите, свързани с високотемпературния стрес.

Стресът от жегите вероятно ще ограничи и нископлатените и нискоквалифицираните позиции като тежък труд, земеделие и производство. Това ще увеличи пропастта между богатите и бедните. Търсенето на климатици в офисите, търговските центрове и жилищата вероятно ще нарасне заради затоплянето, което ще окаже натиск върху енергетиката, сочи докладът. За всяко покачване на температурата с 1 градус град като Банкок, например, ще се нуждае от допълнителни 2000 MW, което е приблизително производството на една голяма електроцентрала.

През 2015 г. около 190 страни се договориха да поддържат повишението на средната глобална температура „доста под“ 2 градуса по Целзий спрямо нивата отпреди индустриалната епоха и да „продължат усилията“ си за запазването му дори под 1,5 градуса. Големи страни като Китай обаче все още не са ратифицирали споразумението.

Още графики можете да разгледате тук