Какво ни научиха двете години на отрицателни лихвени проценти в Европа?

С надеждата да даде тласък на европейските икономики Европейската централна банка предприе необичайна стъпка преди две години и понижи един от ключовите си лихвени проценти под нулата. Идеята бе да разубеди банките да трупат пари в централната банка, карайки ги да плащат скромен процент, ако правят това. Тъй като така банките биха губили пари, вместо да печелят, от депозитите си, надеждата бе, че вместо това те ще дават повече заеми на по-ниски лихви на бизнеси и потребители, припомня The New York Times.

Това не сработи особено добре. Както много експерти предвидиха в онзи момент, политиката има много скромно влияние върху растежа. Все по-ясно е, че и допълнителното намаляване на лихвените проценти няма да помогне много и всъщност увеличава рисковете за глобалната финансова система.

Европейската централна банка (ЕЦБ) определя политиката за 19-те страни, ползващи еврото. През юни 2014 г. тя стана първата основна централна банка в света, която възприе т.нар. отрицателни лихвени проценти. Централните банкери в Дания, Швейцария и Швеция наложиха подобни политики през следващите месеци, а през януари към тях се присъедини и Япония.

Отрицателните лихвени проценти помогнаха да се намалят разходите за заеми, но не предоставиха голям тласък за еврозоната. ЕЦБ очаква растеж от 1,6% през тази година – същия като през миналата. Това не е учудващо, тъй като по-ниските лихвени проценти не решават реалните икономически проблеми на много европейски страни: слабото потребителско търсене и слабите бизнес инвестиции. По-малко вероятно е компаниите да взимат заеми за нови инвестиции, когато търсенето на техните стоки и услуги не се увеличава – дори когато разходите за заеми са по-евтини от всякога.

Разбира се, растежът може би бил още по-бавен без отрицателни лихвени проценти. Но има ограничения на ползите от такива неконвенционални парични политики. Би било далеч по-добре, ако европейските политики използваха фискалната политика, за да засилят търсенето чрез инвестиции в пътища, мостове, железопътни линии, пристанища и друга инфраструктура. Държавните разходи ще създадат заетост и ще стимулират икономическата активност, а и няма да струват много. Инвеститорите в облигации са склонни да заемат пари на германското правителство за 30 години на лихвен процент от само 0,38%, а във Франция този процент е 0,878%.

Междувременно да се разчита на отрицателни лихвени проценти и в бъдеще може да е опасно. Тревогата на много експерти е, че банките, институционалните инвеститори и дори отделни лица, отчаяно търсещи по-висока възвръщаемост, може да се изкушат и да предприемат глупави рискове. Те може да решат и да направят големи инвестиции извън страната, повишавайки цените на акциите и облигациите в САЩ и Азия и създавайки балони, които излагат финансовата система и икономиката на опасност от друга криза. Някои анализатори вече се тревожат от високите цени на недвижимите имоти, акциите и други активи.

Освен това постоянно отрицателните лихвени проценти може да принудят европейските банки да увеличат таксите за разплащателни и спестовните сметки, за да компенсират нарастващите разходи за поддържане на резерви в централната банка. Това, от своя страна, ще насърчи различни лица и компании да изтеглят парите си от банките и да ги трупат в сейфове или под матраците. А това няма да бъде добре за стабилността на европейските банки.

Председателят на ЕЦБ Марио Драги явно осъзнава рисковете от отрицателните лихвени проценти, което вероятно е и причината да не ги понижава допълнително миналия месец. Но това е всичко, което той може да направи. Политическите лидери на Европа са тези, които трябва да му помогнат да съживи икономиката на Европа, завършва изданието.