"Фактурата" за пациента ще позволява реално остойностяване на лечението

Издаването на финансов документ за пациента заедно с епикризата ще бъде заложено в Националния рамков договор за 2017 година. Очаква се документът да повлияе за по-конкретни разчети и по-адекватно остойностяване на медицинските услуги, а оттам - и на доплащането от страна на пациента. Финансовият документ ще позволи на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да изчисли реалната стойност на клиничните пътеки в болниците.

Официален старт на преговорите по Националния рамков договор (НРД) в здравеопазването, който трябва да влезе в сила от 1 април, бе даден днес. Очаква се той да бъде подписан в края на февруари.

Така наречената "фактура", която Министерството на здравеопазването и КНСБ предложиха, може да послужи за мотивиране на доплащането от пациента за лечение. Това стана ясно по време на кръгла маса “Кризите в здравеопазването – диагноза и лечение“, организирана от Националното сдружение на частните болници в България и Българския лекарски съюз. 

Участие взеха и управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и различни лечебни заведения.

Финансовият документ ще съдържа стойността на всички медицински дейности, които е получил пациента при лечението си. В него ще се посочват цените на клиничните пътеки, които плаща фондът, така и средствата, които е платил от джоба си пациентът. Информацията ще се събира от Здравната каса.

“По този начин ще видим колко струва всяка дейност за отделната болница и ще можем да направим по-адекватно остойностяване”, обясни управителят на НЗОК д-р Глинка Комитов.

По думите му, когато стане ясно каква е разликата между същинските разходи за здраве и финансовите възможности на НЗОК, ще се обсъдят възможни мерки.

Според Комитов възможностите не са много - да се намали пакетът, заплащан от Здравната каса, да се вдигне здравната вноска или дела за здраве от БВП. Според него обаче тези възможности са малко вероятни, така че остава последната - доплащането от пациента. Доплащането от джоба на пациентите за здраве по изчисления на Световната здравна организация в България вече надхвърля 50%.

Цените на клиничните пътеки трябва да се повишат, в противен случай общинските болници са изправени пред фалит. Това каза председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев, който взе участие в дискусията. Той припомни, че цените на клиничните пътеки не са променяни от 2007 г.

По думите му бюджетите на общинските болници са редуцирани в сравнение с миналата година и има общински болници, които са пред реален фалит, заради натрупани задължения към кредитори и към персонал. В момента задълженията на 24 общински болници, членове на сдружението, са в размер на 17 млн. лв.

Лечебните заведения трябва да имат годишни бюджети, като се даде възможност средства да се прехвърлят от месец в месец, каза председателят на Сдружението на частните болници в България Николай Болтаджиев по повод идеята за въвеждане на четиримесечни бюджети. Важно е и районните здравноосигурителни каси, в които има излишък, да могат да прехвърлят средства в друга каса, за да се изплаща надлимитна дейност, каза още той.

Председателят на Сдружението на частните болници в България Николай Болтаджиев очерта проблемите пред болниците в момента - лимитите, Националната здравна карта, забраната за инвестиции, изискването за комплексно лечение в една болница, прекалени изисквания в медицинските стандарти и клиничните пътеки. По думите му това води до ограничен достъп и избор на пациента, ограничена конкуренция, понижаване на качеството на здравната услуга, напускане на персонал и повишаване на дълговете на болниците.

По време на дискусията стана ясно, че в проекта на рамковото споразумение се предвиждат механизми за намаляване на разходите за лекарства, които се покриват от Здравната каса. 

Подуправителят на НЗОК д-р Димитър Петров съобщи, че се обмисля лекарствата за онкологични заболявания да минат на директно договаряне между НЗОК и дистрибуторите. Това би намалило разходите като цяло и би ограничило паралелния износ, който води до дефицит на лекарства в аптечната мрежа.

По системата в момента НЗОК плаща онколекарствата по заявка на болниците, а те се разплащат с дистрибутора. По думите на Петров това е "безсмислено". Идеята е болниците да поръчват лекарства на дистрибутора, а НЗОК да плаща директно на търговеца вместо на болницата.

В момента се проучва дали може да се въведе без законова промяна, само чрез Рамковия договор.

“Ако се наложи законова промяна, ще чакаме парламента. Вероятно ще спестим от допълнителни отстъпки около 1-2 млн. лева месечно. Това вероятно ще намали проблемите с паралелния износ”, каза Димитър Петров.