Отстъпките за лекарствата разгорещиха дебата по здравната реформа

Договарянето на отстъпките за лекарствата скара депутатите от парламентарната комисия по здравеопазване и ресорния министър.

На днешното заседание на комисията бяха разгледани три варианта, включително и предложение на народните представители от Реформаторския блок Димитър Шишков и Валентин Павлов, за което стана ясно, че се подкрепя от министър Петър Москов. До единодушие обаче така и не се стигна и депутатите решиха да отложат гласуването на текстовете за утре.

Шишков и Павлов предлагат Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и фармацевтичните компании да подписват всяка година или за период от три години централизирано споразумение, в което да се залага „таван” на разходите за лекарства съобразно възможностите на бюджета. В това споразумение се предвижда да се определят условията и редът за споделяне на финансовите рискове от ръста на разходите на Касата за медикаменти.

В случай че договорените разходи бъдат надвишени, народните представители предлагат разликата да се възстановява от фармацевтичните фирми на НЗОК. Ако не се стигне до споразумение, народните представители предлагат НЗОК да налага директно отстъпка в размер от 2,5 до 15 на сто.

Отделно се предлага да се правят и индивидуални договорки с фирмите, чиито лекарства за първи път се включват в позитивния лекарствен списък.

По време на обсъждането от Касата настояха, ако се приеме възможност за общо споразумение, да се запази възможността за сключването на индивидуални споразумения за отстъпки от цените на препаратите, които нямат аналог и не се реферират, а са включени в позитивния списък.

НЗОК също настоява изрично да се запише, че отстъпката от 2,5 до 15%, която се предвижда тя да може да налага при несключване на споразумение, ще бъде от портфолиото лекарства, за които тя плаща, а не от стойността на отделен медикамент.

Според Петър Москов с този механизъм ще се гарантира предвидимост на разходите за лекарства съобразно възможностите на бюджета. Той отхвърли опасенията на депутатите, че подобно изискване би блокирало достъпа до лекарства на пациентите, както и че има опасност фармацевтични компании да се откажат от българския пазар.

Москов обясни, че подобни механизми за споразумения действат и в други европейски страни с добра лекарствена политика, сред които и Великобритания. Той припомни също така, че съгласно споразумението, което правителствата на България, Румъния и Сърбия подписаха на съвместното им заседание в Крайова наскоро, предвижда страните да договарят съвместно лекарства с фармацевтичните компании. Към това тристранно споразумение ще се направи опит да бъде включена и Гърция.

Директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Деян Денев посочи, че няма щастлива фармацевтична компания заради постановката за връщането на пари на Касата. Според него ако споразумението не е балансирано, няма да сработи, независимо от факта, че има законов текст, тъй като законът не може да уреди всички негови аспекти.

Той подчерта също така, че се създава изкуствено противопоставяне между генерична и иновативна продукция, тъй като производителите на генерични лекарства настояват, че тези текстове ще ощетят компаниите. От асоциацията на производителите на генерици подчертават също така, че подобни споразумения в другите държави са доброволни и в повечето случаи се отнасят до иновативните медикаменти.

На днешното заседание на комисията депутатите приеха, че здравната вноска за лицата, които се осигуряват за сметка на държавата, ще се определя върху 55% от минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица то 1 януари 2016 г. С всяка следваща година той ще се увеличава с 5 на сто до изравняването му с минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица.

Народните представители отхвърлиха предложението на депутата Героги Кючуков (АБВ) държавата да плаща здравните вноски върху пълния размер на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица още от догодина. Подобно предложение имаше и депутатът Емил Райнов (БСП Лява България), но и то не беше одобрено.

Не беше прието и предложението на депутатите от ДПС Тунчер Кърджалиев, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров базата да е 60 на сто от минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се, като всяка година тя да расте с 10 на сто.

Тримата депутати искаха да върнат и текст, който позволява работещ член на едно семейство да може да осигурява за здраве други безработни членове на семейството, които активно си търсят работа, т.е. регистрирани в бюрата по труда. Предложението обаче също не беше прието.