Процесът на сливания и придобивания променя профила на инвеститорите в България

Динамичният процес на сливания и придобивания, засегнал в последните години и компании с дейност в България, промени профила на големи чуждестранни инвеститори. Това се казва в анализ на Индъстри Уоч за значението на чуждите инвестиции за българската икономика.

Според анализаторите процесите на смяна на собствеността на компаниите са засегнали както търговската ориентация и източниците на финансов ресурс за развитие, така и оперативния мениджмънт и корпоративната култура.

Няколко такива сделки засегнаха ключови компании в България. Собственикът на Пощенска банка – Юробанк – вече се контролира (близо 65%) от американски и канадски фондове, водени от Феърфакс Файненшъл Холдинг (с 20%). След успешното финализиране на увеличението на капитала през май 2014 г. 64,6% от акциите на банката са собственост на институционални и индивидуални акционери, сред които освен Феърфакс Интернешънъл, световни фондове като Маккинзи Файненшъл Корпорейшън, Кепитъл Груп Кампънис Инк. и други.

Норвежката Теленор Груп вече е собственик на телекомуникационния оператор Глобул – новият собственик присъства на 13 национални пазара, обслужва 186 млн. абонати и има годишен оборот от 12,7 млрд. евро.

Междувременно, мексиканският мултимилиардер Карлос Слим пряко и косвено притежава близо 60% от Телеком Аустриа – собственици на българския оператор Мобилтел.

Германският инвеститор Ксела Интернешънъл - производител на строителни материали в България – е с акционери френският фонд PAI Partners и американският Goldman Sachs Capital Partners.

В автомобилната индустрия белгийските ЕПИК и Сензор найт станаха част от бизнеса на филипинската ИМИ и американската Сенсата (с годишен оборот от 2,4 млрд. долара и заводи в 15 страни), а немската Иксетик вече е част от операциите на канадската Магна Пауъртрейн (с продажби от 36 млрд. долара и над 130 хил. служители в целия свят).

В периода 1996-2014 г. най-големите източници на чужди инвестиции в България са Нидерландия (16% от всички ПЧИ), Австрия (14%), Гърция (8%), Великобритания (6%) и Германия (6%).

Оказва се, че страните в еврозоната, освен основен търговски партньор на България, са и водещият чуждестранен инвеститор в българската икономика.

Динамика на ПЧИ в България в периода 1996‐2014, източник: Industry Watch по данни на БНБ

Сред големите инвеститори попадат и Кипър, Русия, Швейцария и САЩ, както и централно-европейски страни като Чехия и Унгария. След 2009 г. значението на страни като Нидерландия, Русия, Швейцария, Италия, Чехия и Франция като източник на чужди капитали се увеличава.

Статистиката за произхода на чуждестранните инвестициите трябва да се разглежда с известни уговорки, допълват от „Индъстри уоч“. От една страна, една значима част от потока капитали идва от страни, често наричани офшорни зони, което скрива истинския произход на инвеститора. За целия период, размерът на инвестиците от подобни юрисдикции извън ЕС е 6,3% от общия, а ако добавим Кипър, Малта, Лихтенщайн и Люксембург, делът им достига 16%.

От друга страна, възможно е самата компания-инвеститор в България да смени собственика си, след като вече се е установила в България, и така реално да се промени географският профил на компаниите, правещи бизнес у нас.

Анализаторите припомнят, че по предварителни данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции в страната за януари – април 2015 г. достигат 523,5 млн. евро, или с 96,9 млн. евро (22,7%) повече в сравнение с периода януари – април 2014 г. Те обаче отбелязват, че въпреки този ръст потокът на 12-месечна основа през последните три години остава в границите 1,1-1,5 млрд. евро, или около 3,2% от БВП.

ПЧИ в България по икономически сектори в периода 1996‐2014, източник: Industry Watch по данни на БНБ