Социолози очакват трудни коалиции в бъдещото 44-то Народно събрание

Ако изборите бяха следващата неделя, новият парламент ще е в патова ситуация, близка до тази през 2013 г. Това показва Nova Alpha Index - регулярното тримесечно проучване на Алфа Рисърч, осъществено съвместно с Нова телевизия, информира социологическата агенция.

Според изследването за януари в бъдещото 44-то Народно събрание не би имало партия със самостоятелно мнозинство, а възможните коалиции ще са доста трудни. ГЕРБ (32,6% от гласуващите) води с 3,8 пункта преднина пред БСП (28,8%). 

Обединените патриоти постигат резултат, близък до този на президентските избори (10,7%). ДПС, което обикновено се представя по-слабо в проучванията, има 7,8% подкрепа. Ако обаче и на парламентарните избори активността е  висока, то може да остане в рамките на тези граници.

С няколко десети над бариерата от 4% би била новата партия на Веселин Марешки, но тепърва предстои да се види как ще се развива нейната подкрепа.

В условията на започнала вече поляризация и челен сблъсък между ГЕРБ и БСП, фрагментираната десница стартира от „подпрагови“ позиции – с 3,8% и най-близко до парламентарно представителство за момента е Реформаторският блок, 2,3% за Да, България; 1,4% за формация около ДСБ. Подобна е ситуацията и с по-малките партии вляво – 1,9% за Татяна Дончева и 1,4% за АБВ.

Формирането на кабинет би се оказало сложна задача. Ако част от десните избиратели останат без представителство в парламента, се отваря път към нарастващо влияние на популизма и национализма, смятат социолозите.

Парадоксално, възможният тип управление може да се окаже в сериозно противоречие с обществените очаквания за бъдещото правителство. В момента най-голям дял от хората (36,6%) биха желали след изборите страната да има дясноцентристко управление около ГЕРБ и други партии от този спектър. 27,3% предпочитат лявоцентристко управление около БСП.

11,5% виждат съюз на Обединените патриоти с ГЕРБ, а 8% - на патриотите с БСП.  Най-малко желани са коалиция ГЕРБ – БСП (5,3%) и повторно управление на БСП и ДПС (4,2%). Макар и слабо популярна, коалицията ГЕРБ-БСП се подкрепя основно от симпатизанти на левицата.

Според изследването вече отшумява директният ефект на президентския вот върху подкрепата за политическите сили и техните лидери, който през декември беше довел почти до изравняване между основните конкуренти ГЕРБ и БСП.

Новият президент Румен Радев встъпва в длъжност с много високи обществени очаквания – 51% позитивни оценки, срещу едва 10% отрицателни. По-висок старт е имал единствено президентът Петър Стоянов – 67%, месец след началото на своя мандат. Сред привържениците на президента Радев се открояват подкрепилите го най-твърдо в изборите симпатизанти на БСП, ДПС и Обединените патриоти. Десните избиратели, най-вече тези на ГЕРБ и Реформаторския блок, все още споделят повече резерви към държавния глава.

Равносметката  на българите за 10-годишното членство на България в ЕС е подчертано положителна. 56% са на мнение, че страната ни повече е спечелила, отколкото загубила, 27% са на противоположното мнение. Единственият момент в този период, в който позитивните оценки бележат рязък спад, е февруари 2014 г. (едва 37% са били убедени, че страната ни печели от членството).

И след десетгодишно членство в Евросъюза обаче основните проблеми пред българите продължават да бъдат ниските доходи (58%), корупцията (46%), битовата престъпност (41%), емиграцията на млади българи в чужбина (35%), неспазването на закона (27%). Обратното, състоянието на инфраструктурата и безработицата, от ключови проблеми преди години, днес вече слизат в дъното на класацията (10%).

Може да се предполага, че от позиционирането на партиите спрямо тези две основни линии – от една страна, постигането на максимална ефективност от европейското членство на България  (качество на живот, законност и отговорност на институциите) и от друга, преодоляване на най-чувствителните обществени проблеми, ще зависи резултатът, който те ще постигнат на насрочените за 26 март парламентарни избори. 

Сред партийните лидери с относително най-висока подкрепа остава Бойко Борисов (32,3%), следван непосредствено от лидера на ВМРО Красимир Каракачанов (30,7%), който запазва инерцията от президентските избори. Следващата „двойка“ се оформя от лидера на БСП Корнелия Нинова (25,2%) и другият кандидат, набрал скорост в президентската кампания Веселин Марешки (24,3%).

Сред лидерите на старите и нови партии вдясно относително най-висока подкрепа събира Христо Иванов (11%). Меглена Кунева, Божидар Лукарски, Николай Ненчев и Радан Кънев имат лична подкрепа около 7%.

Авторите на проучването подчертават, че картината може да се промени съществено до предсрочните парламентарни избори на 26 март.

Проучването е проведено е в периода 14 – 22 януари 2017 г. сред 1024 пълнолетни граждани от цялата страна.