Кипър приема първия “след-Тройката” държавен бюджет

Растеж на икономиката от 2,8%, спад на държавния дълг до 105,3% (от 108,3%) от брутния вътрешен продукт, бюджетен дефицит на ниво от 0,6%. С тези основни показатели Кипър влиза в първия си следкризисен държавен бюджет. Той идва на дневен ред само шест месеца, след като на 31 март тази година средиземноморската страна успешно завърши тежката програма за макроикономически корекции и излезе от меморандума с тройката международни кредитори /Европейска комисия, Европейска централна банка, МВФ/. 

Бюджетът за 2017 г. е четвъртият за кабинета на президента Никос Анастасиадис, но първият в неговия мандат, който е не под знака на дълбоката финансова криза и Тройката, а на подобрените условия за реалната икономика и перспективите й за растеж. Одобреният от правителството законопроект влиза в парламента в петък, 30 септември.

2017-а  – отскокът от трамплина на 2016-а

Бюджетът за догодина е балансиран, той по никакъв начин не се отклонява от разумните граници и не излиза извън възможностите на държавата, което гарантира, че дългът няма да се увеличава, като в същото време потвърждава и подкрепя възстановяването на икономиката на Кипър, обобщи финансовият министър Харис Георгиадис, представяйки проектосметките за 2017 г. 

Брутният вътрешен продукт на Кипър ще нарастне догодина с 2,8%, като този темп ще се запази и през следващите две години, 2018 и 2019 г., предвижда правителството в проектобюджета и в приетата от кабинета средносрочна фискална програма. Инфлацията ще достигне 0.5% през 2017 г. и ще се ускори до 1.5% през 2018 г. и 2% през 2019 г. Равнището на безработица през следващата година се очаква да спадне до 11% и да продължи да намалява до 10% през 2018 г. и 9% през 2019 г. Приходите в държавния бюджет през 2017 г. ще се увеличат с 1.1%, а публичните разходи ще са с 2.3% повече, отколкото през тази година. Социалните трансфери ще нарастнат с 1.3%.

Според Харис Георгиадис проектобюджетът е разработен така, че да съдейства за изпълнението на стратегическата цел на правителството. А тя е - да се осигурят условия за устойчив растеж чрез по-нататъшно повишаване на конкурентоспособността, увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата. Ключов фактор за това е продължаващото укрепване на финансовата система и засилване на доверието на външните и вътрешните инвеститори. Затова и в бюджета се поставя специален акцент върху изпълнението на проекти за развитие, включително и на съфинансирани от ЕС.

Оптимистичните прогнози са на базата на очерталото се през тази година възстановяване на кипърската икономика. То е факт след дълбоката криза, изправила страната почти пред фалит, и тежката тригодишна рестриктивна програма на Тройката. От рецесията, която продължи 3,5 години, Кипър излезе през август 2015 г. и завърши годината с растеж от 1.6%. Резултатите досега за 2016 г. сочат, че темпът на растеж на икономиката се ускорява и ще достигне 2.7%, в сравнение с първоначалната прогноза за ръст от 2.2%.

С постиженията си през второто тримесечие на тази година Кипър се нареди в челната тройка на Европейския съюз, след дългото си пребиваване на опашката му. Малката средиземноморска страна е с третата най-бързо развиваща се икономика в еврозоната, според обявените в началато на септември данни от Евростат. В този период Кипър постигна ръст на БВП с 2.9% /или 2.7% със сезонните корекции/ спрямо същия период на миналата година. Това е най-високият ръст от 2008 г. насам, която е последната година, записала нарастване с над 3%.