Лошите и преструктурирани кредити се увеличават с нови 371 млн. лв. през май 2010 г., което представлява ръст от 7% на месечна база и от 218% на годишна база до 5,67 млрд. лв., показват данни на БНБ.
Общо кредитите през май 2010 г. се увеличават с 67 млн. лв., като овърдрафтите нарастват с 53 млн. лв., редовните кредити намаляват с 356 млн. лв., а лошите и преструктурирани се увеличават с 371 млн. лв.
Делът на лошите и преструктурирани кредити достига рекордните 14,62% от всички кредити (без овърдрафтите). Лошите и преструктурирани фирмени са с 14,78% дял, при потребителските процентът е 15,16 на сто, а при жилищните 13,21%. "Други кредити за населението" са с 19,36% дял на лошите и преструктурирани кредити.
Фирмените кредити общо се увеличават с 0,23% през май до 30,8 млрд. лв. към края на месеца.
При фирмените овърдрафти ръстът е с 0,5% до 9,08 млрд. лв., а при фирмените кредити - с 0,12%. БНБ прави разлика между овърдрафти и кредити, като при овърдрафтите не се отчитат и публикуват лоши и преструктурирани кредити. Редовните фирмени кредити намаляват с 1,25%, а лошите и преструктурирани фирмени кредити се увеличават с 8,85% през май 2010 г.
Кредитите за домакинствата през май 2010 г. намаляват с 0,02% до 19,04 млрд. лв. Овърдрафтите за населението се увеличават с 0,38% до 1,97 млрд. лв.
Потребителските кредити намаляват с 0,29% през май до 7,65 млрд. лв., като редовните потребителски намаляват с 1,11%, а лошите и преструктурирани потребителски кредити се увеличават с 4,55%.
Жилищните кредити като цяло нарастват с 0,18% през май и достигат 8,52 млрд. лв. Редовните намаляват с 0,51%, а лошите и преструктурирани се увеличават с 4,97%.


Верижна катастрофа в София
Кметът на Варна: Говорил съм с много министри за ремонта на Аспаруховия мост
Седмичен хороскоп 23 ноември - 29 ноември 2026
Навършват се 5 години от трагедията с 9 жертви в дом за възрастни в село Рояк
11 месеца след катастрофата с две жертви на Колхозния започва делото срещу шофьора
България е подходяща за дейта центрове, но администрацията трябва да се забърза
Истинският скандал около Nvidia не е свързан с чиповете
Наистина ли са ни нужни 92 000 души на климатична конференция?
Пет направления, по които САЩ и Китай се сблъскват в AI сферата
Сривът в оценките на технологичните акции открива инвестиционни възможности
Това Porsche трябваше да бъде почти „вечно“
Ferrari показа нов модел, проектиран за писта, но с разрешение за пътя
Само срещу 4100 долара американец се сдоби с кола за 140 000 долара
Евро 7 ще може да спира PHEV по време на движение
Пенсионер си направи Bugatti Type 35 за 6000 евро
Николай Попов: Посегнаха и на гроба на Сияна, но няма да ме уплашат
Дронове атакуваха още един руски кораб край бреговете на Либия
Благомир Коцев: Готов съм да продължа битката за Варна, атаките в Черно море застрашават туризма и корабоплаването
Разузнаването на САЩ охлади тона на Тръмп: Путин не ни е приятел
Енергийният министър: Няма да има поскъпване на тока и парното през зимата, газа може да поскъпне
преди 16 години Съгласен съм с парадоксалния ефект, който би имал настоящето увеличаване на лошите кредитори в дългосрочен план. Но виждам един риск по отношение на този въпрос.Какво ще се случи, ако българските банки решат да търсят скоростно възстановяване на част от въпросните лоши кредити, продавайки на силно занижени цени активите на кредиторите?В момента в пресата се появиха подобни спекулации, че банки масови продават хотели на безценница. Лошата новина в случая е, че продажбите не са публични и купувачите на подценените активи не са международни инвеститори, а местни политико-икономически сили (конкретно говоря за дружеството на Николай Василев, което стартира усилено закупуване на подобни активи от март месец насам).Та възможно ли е, според вас г-н Янков, при подобно развитие на нещата оздравителният ефект върху икономиката да остане един мираж и ние да бъдем нищо повече от свидетели на едно вътрешно преструктуриране на капиталите? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 16 години Robert Lucas:Цитираното мнение може да бъде само на български банкер и по-скоро на собственик на българска банка. Банкерите в развитите държави не бъркат бизнеса си с бизнеса на инвестиционни фондове, които управляват активи, а се опитват преди всичко да си върнат раздадените кредити. Банките освен това не могат да придобиват директно обезпеченията по кредитите - трябва да минат през публична продан - така че няма как да "участват в далаверата". Разбира се ако са много убедени, че цената на обезпеченията ще скочат след време, то по-добре би било да предоговорят лошите си кредити, но ще трябва да дадат големи гратисни периоди за плащанията на лихвите - примерно две или три години, през които няма да получават никаква доходност по тези кредити и ще палят свещи пазарите да се оправят. Междувременно ще трябва да провизират 100%, защото политиката на БНБ по такъв тип предоговаряния е ясна. А при сериозна липса на ликвидност, каквато има в момента, на всяка банка и трябват пари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 16 години nyankov, а какво мислиш за това:"Не очаквайте неочакваното""Защо да го продавам на подобен фонд сега и той след година-две да го препродаде на възстановена цена, след като и аз бих могъл да реализирам това", коментира банкер пожелал анонимност. Логиката е, че в този момент, когато всички видове активи са доста обезценени в сравнение с времето на учредяването им като обезпечения, банките предпочитат да не ги продават, тъй като в някои случаи продажната им цена сега не би покрила остатъка от дълга.В условията на криза управлението на лошите кредити е част от дейността по управлението на активите на всяка банка. На този етап продажбата на активи не е първото действие, към което те прибягват. Първо, защото, преди да стигнат до реализация на обезпечението, банките предпочитат да преструктурират и предоговарят заема.По този начин преструктурираният вече кредит се връща в категория "редовни" и банката не начислява провизии по него." отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 16 години Ако има сериозни продажби на активи от страна на банките и оттам значително преструктуриране на собствеността с участието на чуждестранни капитали, това може най-накрая да смени модела на икономическо развитие на България и да ни доближи до стандартите и бизнес практиките на Централна Европа, където правилата се налагат от мултинационални инвеститори, а не от близки до властта пишман-бизнесмени и "олигарси". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 16 години Рязкото увеличение на дела на лошите кредити явно се дължи на нова политика на откритост от страна на БНБ. Досега неизменната позиция на централната банка бе, че банките в България са най-стабилните в Европа, въпреки ясните негативни факти и фундаментални трендове. Такава PR позиция би била оправдана донякъде, ако имаше ясни сигнали за възстановяване в средносрочен план. Признаци за това не се забелязват за съжаление и е добре, че сега политиката се обръща към показване на реалното състояние и "изваждане на главата от пясъка". Делът на лошите кредити ще расте поради влошаването на положението в икономиката на страната и особено в сектора на недвижимите имоти, където са концентритани голяма част от кредитите. На дневен ред са масови продажби на обезпечения. Парадоксално това може да има серизен оздравителен ефект за икономиката, защото може да привлече крайно нужните за възстановяването липсващи капиталови потоци от чужбина. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 16 години Мдааа... Става пре-интересно! Колко добре направих, че не взех ипотечен кредит преди 2 години. Сега хем имам свободни пари, хем не дължа никому нищо. :-))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар