Лошите и преструктурирани кредити се увеличават с нови 371 млн. лв. през май 2010 г., което представлява ръст от 7% на месечна база и от 218% на годишна база до 5,67 млрд. лв., показват данни на БНБ.
Общо кредитите през май 2010 г. се увеличават с 67 млн. лв., като овърдрафтите нарастват с 53 млн. лв., редовните кредити намаляват с 356 млн. лв., а лошите и преструктурирани се увеличават с 371 млн. лв.
Делът на лошите и преструктурирани кредити достига рекордните 14,62% от всички кредити (без овърдрафтите). Лошите и преструктурирани фирмени са с 14,78% дял, при потребителските процентът е 15,16 на сто, а при жилищните 13,21%. "Други кредити за населението" са с 19,36% дял на лошите и преструктурирани кредити.
Фирмените кредити общо се увеличават с 0,23% през май до 30,8 млрд. лв. към края на месеца.
При фирмените овърдрафти ръстът е с 0,5% до 9,08 млрд. лв., а при фирмените кредити - с 0,12%. БНБ прави разлика между овърдрафти и кредити, като при овърдрафтите не се отчитат и публикуват лоши и преструктурирани кредити. Редовните фирмени кредити намаляват с 1,25%, а лошите и преструктурирани фирмени кредити се увеличават с 8,85% през май 2010 г.
Кредитите за домакинствата през май 2010 г. намаляват с 0,02% до 19,04 млрд. лв. Овърдрафтите за населението се увеличават с 0,38% до 1,97 млрд. лв.
Потребителските кредити намаляват с 0,29% през май до 7,65 млрд. лв., като редовните потребителски намаляват с 1,11%, а лошите и преструктурирани потребителски кредити се увеличават с 4,55%.
Жилищните кредити като цяло нарастват с 0,18% през май и достигат 8,52 млрд. лв. Редовните намаляват с 0,51%, а лошите и преструктурирани се увеличават с 4,97%.
03:58 | 12.09.22 г.
Игра на криеница: Русия издигна избягването на петролните санции до ново ниво 
Сезонът на отчетите може да спаси бичия пазар от инфлацията 
Комбинацията от AI и поколението Z променя облика на работната сила 
Ескалацията на напрежението в Близкия изток държи фондовите пазари нащрек 
Google уволнява 28 работници, които протестират срещу договор с Израел 
Синдром на хроничната умора - фактори и симптоми 
Али Хаменей: Най-могъщият човек в Иран за последните 35 години 
"Крумовград" удари "Славия" с 2:0 и влезе в топ 6 
Русия порази пристанище в южната част на Одеска област в Украйна 
Три зодии ще се къпят в пари през май месец 
Маями срази Биковете и пак ще играе с Бостън 
Спортът по телевизията днес, 20 април 
Мачовете по телевизията днес, 20 април 
ЛеБрон преди Денвър: Миналото няма значение 
продава, Двустаен апартамент, 61 m2 София, Младост 1, 108000 EUR 
продава, Къща, 150 m2 Добрич област, гр.Шабла, 90000 EUR 
продава, Многостаен апартамент, 270 m2 София, Лозенец, 675000 EUR 
продава, Тристаен апартамент, 86 m2 София, Манастирски Ливади, 249000 EUR 
продава, Двустаен апартамент, 91 m2 София, Манастирски Ливади, 219000 EUR 
Mъж се самозапали пред съда, който гледа делото на Тръмп 
Автобус с българска регистрация се обърна в Турция, има ранени 
7 навика за любов към себе си 
Лавров: Русия все още е фокусирана върху изконно руската Украйна 
Кои са 5-те типа боядисване на косата и кой е правилният? 
преди 13 години Съгласен съм с парадоксалния ефект, който би имал настоящето увеличаване на лошите кредитори в дългосрочен план. Но виждам един риск по отношение на този въпрос.Какво ще се случи, ако българските банки решат да търсят скоростно възстановяване на част от въпросните лоши кредити, продавайки на силно занижени цени активите на кредиторите?В момента в пресата се появиха подобни спекулации, че банки масови продават хотели на безценница. Лошата новина в случая е, че продажбите не са публични и купувачите на подценените активи не са международни инвеститори, а местни политико-икономически сили (конкретно говоря за дружеството на Николай Василев, което стартира усилено закупуване на подобни активи от март месец насам).Та възможно ли е, според вас г-н Янков, при подобно развитие на нещата оздравителният ефект върху икономиката да остане един мираж и ние да бъдем нищо повече от свидетели на едно вътрешно преструктуриране на капиталите? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Robert Lucas:Цитираното мнение може да бъде само на български банкер и по-скоро на собственик на българска банка. Банкерите в развитите държави не бъркат бизнеса си с бизнеса на инвестиционни фондове, които управляват активи, а се опитват преди всичко да си върнат раздадените кредити. Банките освен това не могат да придобиват директно обезпеченията по кредитите - трябва да минат през публична продан - така че няма как да "участват в далаверата". Разбира се ако са много убедени, че цената на обезпеченията ще скочат след време, то по-добре би било да предоговорят лошите си кредити, но ще трябва да дадат големи гратисни периоди за плащанията на лихвите - примерно две или три години, през които няма да получават никаква доходност по тези кредити и ще палят свещи пазарите да се оправят. Междувременно ще трябва да провизират 100%, защото политиката на БНБ по такъв тип предоговаряния е ясна. А при сериозна липса на ликвидност, каквато има в момента, на всяка банка и трябват пари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години nyankov, а какво мислиш за това:"Не очаквайте неочакваното""Защо да го продавам на подобен фонд сега и той след година-две да го препродаде на възстановена цена, след като и аз бих могъл да реализирам това", коментира банкер пожелал анонимност. Логиката е, че в този момент, когато всички видове активи са доста обезценени в сравнение с времето на учредяването им като обезпечения, банките предпочитат да не ги продават, тъй като в някои случаи продажната им цена сега не би покрила остатъка от дълга.В условията на криза управлението на лошите кредити е част от дейността по управлението на активите на всяка банка. На този етап продажбата на активи не е първото действие, към което те прибягват. Първо, защото, преди да стигнат до реализация на обезпечението, банките предпочитат да преструктурират и предоговарят заема.По този начин преструктурираният вече кредит се връща в категория "редовни" и банката не начислява провизии по него." отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Ако има сериозни продажби на активи от страна на банките и оттам значително преструктуриране на собствеността с участието на чуждестранни капитали, това може най-накрая да смени модела на икономическо развитие на България и да ни доближи до стандартите и бизнес практиките на Централна Европа, където правилата се налагат от мултинационални инвеститори, а не от близки до властта пишман-бизнесмени и "олигарси". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Рязкото увеличение на дела на лошите кредити явно се дължи на нова политика на откритост от страна на БНБ. Досега неизменната позиция на централната банка бе, че банките в България са най-стабилните в Европа, въпреки ясните негативни факти и фундаментални трендове. Такава PR позиция би била оправдана донякъде, ако имаше ясни сигнали за възстановяване в средносрочен план. Признаци за това не се забелязват за съжаление и е добре, че сега политиката се обръща към показване на реалното състояние и "изваждане на главата от пясъка". Делът на лошите кредити ще расте поради влошаването на положението в икономиката на страната и особено в сектора на недвижимите имоти, където са концентритани голяма част от кредитите. На дневен ред са масови продажби на обезпечения. Парадоксално това може да има серизен оздравителен ефект за икономиката, защото може да привлече крайно нужните за възстановяването липсващи капиталови потоци от чужбина. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Мдааа... Става пре-интересно! Колко добре направих, че не взех ипотечен кредит преди 2 години. Сега хем имам свободни пари, хем не дължа никому нищо. :-))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар