Географията победи идеологията в дебата за държавните икономии

Сегашната трудна икономическа ситуация – слаб растеж, придружен от големи бюджетни дефицити, разпали разгорещен дебат между икономистите за това дали правителствата трябва да харчат в подкрепа на икономиката или да намалят драстично своите разходи.

Сред най-строгите защитници на необходимостта от държавни икономии (фискална консолидация) е Жан Клод Трише, който е президент на Европейската централна банка (ЕЦБ). Пред Financial Times той е категоричен, че правителствата трябва да започнат да намаляват държавните разходи още отсега.

В пълен контраст с неговото изказване е позицията на Нобеловия лауреат по икономика Пол Кругман от САЩ, който е най-ревностният защитник на държавните стимули за икономиката. В своя блог той отхвърля известния доклад на икономистите Райнхарт-Рогоф, в който те твърдят, че страните с по-голям държавен дълг (над 90% от брутния вътрешен продукт) са обречени на по-слаб икономически растеж.

Драстичните различия между техните схващания обаче се дължат не само на икономическите идеологии, които следват, но до голяма степен на ситуацията в основната им географска база. Това смята Ив-Андре Истел, който е главен икономист в щатската банка Rothschild.

Той посочва, че еврозоната е на ръба на дългова криза, което изисква възстановяване на доверието към нейната политика на финансовите пазари. Това е от ключово значение за ЕЦБ. От друга страна, ЕЦБ няма повод за притеснения, защото дългът в частния сектор на еврозоната е лесно управляем, а прилагането на автоматични стабилизатори за икономиката (обезщетения за безработица, социални помощи) е бързо и ефективно.

Ето защо, въпреки че има демографски, структурни и икономически проблеми, за еврозоната е важно да повиши доверието на пазара чрез средносрочни и дългосрочни планове за фискална консолидация и чрез структурни реформи.

Ситуацията в САЩ е по-различна, където правителството се забави с прилагането на стимулите за икономиката. Американските потребители, както и редица представители на финансовия сектор, остават много задлъжнели, а общото ниво на задлъжнялост в страната е близо до рекордните си нива от 350% от БВП.

Немалко щати и градове имат дефицити от по 1 млрд. долара, а пенсионните им схеми са застрашени от недостиг. Въпреки всичко това доларът и американските държавни ценни книжа остават предпочитано убежище и се приемат за сигурни активи от инвеститорите въпреки задлъжнялостта на САЩ.

Сегашните фискални затруднения на Европа обаче подчертаха по-ясно от всякога необходимостта от фискална реформа и освен това създадоха благоприятни условия за нейното политическо реализиране. Правителствата на Гърция, Испания, Италия, Германия, Франция и Португалия смело обявиха планове за сериозни съкращения в държавните разходи, а във Великобритания те ще бъдат най-драстичните за последните 30 години.

Щатите в същото време остават оплетени в дебат, който вероятно няма да доведе нито до допълнителни стимули за икономиката, нито до сериозна фискална реформа през следващата една година.

Целият този икономически контраст между Европа и САЩ, който диктува и позицията на Пол Кругман и Жан Клод-Трише, за съжаление потвърждава, че Западът е изправен пред период на бавен икономически растеж. В същото време Изтокът ще се развива с бурни темпове (без Япония), а липсата на фискален напредък в САЩ може да отнеме на долара предимството, с което той се ползва на финансовите пазари, което ще има тревожни последици за икономиката на САЩ.