Пазар, настроения, медии... или медии, настроения, пазар

Преживяхме поредната година от един тежък период от световната икономическа история.

Бяхме свидетели на излизането от кризата и навлизането й в депресивен период, който на този етап е трудно да бъде прогнозиран колко време ще продължи, а всяка прогноза ще бъде дадена през призмата на „равни други условия”, което на този етап е много разтегливо понятие.

Всички сме съгласни в мнението си, че живеем в интересни времена и наблюдаваме „историята в действие”.

Бяхме свидетели на пълна поляризация в мненията на икономисти, анализатори и експерти, които се замерваха с цифри и данни в опит да докажат тезата си. В спора се включваха и представителите на правителствата, които пък защитаваха правилното си управление и представяха своето оптимистично виждане.

Това пък ни даде една по-широка палитра от мнения, демонстрираща целия спектър от песимистичния до оптимистичният вариант.

Поле на действия и изява беше медийното пространство, откъде обществото се информираше жадно за това как възникна и се разпространи кризата. Вече всеки коментира, недвижими имоти, банки и борси, както до вчера коментирахме футбол, жени и политика.

Едно от неписаните правила на инвестирането е, че по време на екстремум (върхове и дъна), пазарът се движи от не толкова от фундаментални данни, колкото от психология, и от емоционални фактори. Това е една от основните тези на техническите анализатори, с уточнението, че това според тях случва непрекъснато, без значение в коя точка се намира пазарът.

Аз не приемам тази теза, като осъзнавам че мнението ми не е меродавно.

Съмнявам се дадена графика да предсказва движението с години напред или в близките пет минути. В единия случай считам, че е невъзможно да изолираме дадено движение от предстоящите евентуални събития в бъдещето, които могат променят нагласата на инвеститорите, а в другия да вземеш решение за цена след петнадесет или тридесет минути на базата на дадена фигура ми се вижда несериозно.

Съвременното медийно пространство определено има много по-голяма роля в създаването на инвеститорската нагласа. Новинарската индустрия се опитва да улови основния момент в настроенията и естествено да го засили, къде по-манипулативно, къде по-достоверно.

Връзката между информационните агенции и пазара е двупосочна. Те си влияят един на друг и определят и засилват настроенията си. Изследването на представянето на даден казус в медиите може да ни даде представа за нагласите на пазара. А от тук можем да стъпим на някаква основа, за да разберем как пазарът ще приеме резултати на дадена компания, сектор или държава.

В последните месеци наблюдавахме как положителни новини или отчети предизвикваха разпродажби, просто защото хората не искаха да притежават акции и използваха всяка възможност, за да се отърват от своите инвестиции.

Настроенията бяха такива и те се усещаха от медийното отразяване.

Всеки може да си направи ретроспекция на заглавията във вестници, списания, интернет и ще забележи как от „катастрофа” стигнахме до „слабо възстановяване”. Не ви ли направи впечатление, че първата половина на изминалата година в информационното пространство се коментираше дали кризата ще бъде с двойно дъно или не?

В последните месеци никой не анализира подобна опция. Сега говорим за леки ръстове..

В тази посока даже се появиха и три заявки за първично предлагане на борсата – на една вестникарска компания и на два футболни отбора. Тук не коментирам евентуален интерес или успех на някаква бъдеща емисия, опитвам се да щрихирам промяна в нагласите на широката публика.

От една страна медиите се опитват да уловят тези настроения и да ги представят на обществеността, която, ако се припознае като таргет, ще плати за това. От друга страна, самите статии, анализи и т.н. допълнително засилват тези нагласи на пазара и се получава спирала на взаимно надъхване, докато не се случи някакво събитие, наричано от Насим Талеб „черен лебед”, което спира ентусиазма и се започва подобен процес, само че с обратен знак.

Финансовата инфраструктура и медиите бяха виновниците за това, че кризата се разпростря толкова бързо. Интернет не може да бъде сравняван с телеграфа, когато правим аналогии с Голямата депресия. Всякакво сравнение с нея и опит за прогнозиране надали ще ни дадат резултат.

Вече не само средствата за комуникация и осведомяване са различни. Просто целият свят е различен..