България е на 60-то място по икономическа свобода от 183 държави

България отбелязва подобрение по отношение на икономическата свобода, като се нарежда на 60-то място сред общо 183 държави в Индекса на икономическата свобода 2011 на фондация Heritage и Wall Street Journal. Резултатът от 64,9 пункта (по скала, където 100 пункта означават пълна икономическа свобода) ни определя като „умерено свободни”.

След отстъплението в предходното издание, когато България зае 75-то място от 179 страни, сега възвръщаме позициите си. Това развитие обаче не отчита случилото се през втората половина на 2010 г., в това число направената ревизия на бюджета, посочват от Института за пазарна икономика (ИПИ), които са местен партньор на индекса. В Индекс 2010 се използват данни от края на 2009 и началото на 2010 г.

Резултатът ни се покачва с 2,6 пункта спрямо предходното издание.

За последното десетилетие страната ни успя устойчиво да прескочи средния за света резултат, но продължава да изостава спрямо страните от Европа и да е далеч от най-свободните икономики.

Резултатът ни нарасна чувствително след 2000 г. (с повече от 15 пункта), като през последните години се наблюдаваше задържане на този ръст. Спадът от предходното издание е компенсиран със сегашното подобрение, но в дългосрочен план не се забелязва ясен тренд на към повече свобода. Като изключим шока от кризата, то разпространението на икономическата свобода у нас е в застой.

Като ключови за България се определят валутният борд, ниските преки данъци и сравнително свободната търговия. Липсата на ясни правила и корупцията пък отново дърпат страната назад.

Влизането в ЕС донесе непосредствената свобода на българите да пътуват свободно из Европа, но данните показват, че възможностите, които се разкриват от членството ни, все още далеч не са оползотворени. Повечето страни в ЕС се представят по-добре нас.

Българският резултат е над средния за света, но е по-нисък от средния за региона – 26-то място сред 43 страни в Европа. В сравнение със съседните държави България е малко по-напред от Румъния и Турция, но и леко назад спрямо Македония.

Отбелязваме подобрение по повечето показатели – начело с размер на правителството, парична свобода, инвестиционна свобода и свобода на труда. Най-голямото подобрение се дължи както на сравнително ограничения ръст на публичния сектор, така и на по-ниската инфлация – и двете причинени от кризата.

Спад се наблюдава единствено при свободата на бизнеса, като се отбелязва, че започването на бизнес може да бъде допълнително подобрено. За жалост, и този път не се наблюдава подобрение при правата на собственост, където резултатът ни е най-нисък. Корупцията продължава да е проблем, като подобрението е незадоволително.

Според индекса нивото на икономическата свобода по света леко се покачва, но все още е по-ниско спрямо годините преди кризата. Средният резултат на икономическата свобода за света за 2011 г. е 59,7 пункта, което е с 0,3 пункта повече спрямо индекса за 2010 г.

Хонконг и Сингапур са на челните места за 17-та поредна година, а Австралия заема трето място. Три европейски държави присъстват в топ 10 на класацията – Швейцария, Ирландия и Дания. САЩ отбелязва нов спад – до 9-то място, а Великобритания отново влошава резултата си и се отдалечава от първите 10, заемайки 16-то място.

„Свободните” икономики в Индекс 2011 са едва шест – Хонконг, Сингапур, Австралия, Нова Зеландия, Швейцария и Канада. Това са единствените икономики с резултат над 80 пункта.

Индексът поставя фокус върху политиките в отговор на кризата и неуспеха на масираните държавни харчове. Авторите на изследването посочват:

„Високите нива на държавни харчове в отговор на кризата не доведоха до по-висок икономически растеж. Много правителства избраха кейнсианската политика на масирани харчове, за да стимулират търсенето, но тези разходи не създадоха работни места и не провокираха икономически растеж. Нещо повече, правителствените стимули изместиха тези на пазара и забавиха възстановяването."

Индексът на икономическа свобода се изчислява по 10 категории: свобода на труда, свобода на бизнеса, свобода на търговията, фискална свобода, свобода от правителството, парична свобода, инвестиционна свобода, финансова свобода, права на собственост и свобода от корупция. Средноаритметичният сбор на точките в тези категории образува общия резултат.