Централната банка на Турция повиши лихвата върху задължителните резерви в долари

Централната банка на Турция повиши лихвения процент, който плаща върху задължителните резерви, деноминирани в американски долари. Това е първата стъпка към затягане на паричната политика – нещо, за което редица инвеститори се надяват, когато турските банкери се срещнат следващата седмица, отбелязва Ройтерс.

Финансовата институция е изправена пред ключов тест за доверието, когато централните банкери се съберат за последно тази година на 22 декември.

Банката намекна, че ще изчака Федералния резерв на САЩ. Ако Турция не последва Фед, който в сряда вдигна лихвите, ще увеличи опасенията на инвеститорите относно независимостта на централната банка на фона на натиска от страна на президента Реджеп Тайип Ердоган.

Това, което направи Централната банка на Турция в петък, е, че вдигна лихвата върху задължителните резерви, деноминирани в долари, резервните опции и свободните резерви, които се държат при нея, до 0,49% от 0,24%.

„След като пазарният отговор на вчерашното вдигане на лихвите (това на Фед – бел. ред.) като цяло бе позитивен, очакваме банката (на Турция – бел. ред.) да започне да изпълнява предходните си намерения за нормализиране на монетарната политика“, гласи бележка на Odeabank до клиентите.

Ердоган приравнява високите лихви с държавна измяна. Неговият главен икономически съветник Югит Булут каза късно в сряда, че пазарите трябва да реагират положително на по-високите лихви в САЩ, което ще бъде от полза за Турция при търсенето на възможност за намаляване на лихвите.

„Можем да станем свидетели на позитивен тренд в следващите 60 дни. Единственото нещо, което може да развали тази позитивна атмосфера, е Русия и моментни неразположения на баланса“, добавя той.

Икономисти считат, че Турция е доста закъсняла за вдигане на лихвите с цел обуздаване на инфлацията и оказване подкрепа на лирата. Отказът на банката да постъпи по този начин изпрати лирата до серия от рекордни дъна.

Основният лихвен процент по репо операциите на Централната банка на Турция е 7,5 на сто. Някои пазарни участници определят ставката като „политическата лихва“, тъй като тя не отразява реалните разходи по финансиране.

Политиката на централните банки сред решението на Фед да вдигне лихвите, значението на решението за световната икономика, за развиващите се пазари, измежду които е и Турция, както и за цената, по която се финансира българското правителство, са част от темите в седмичното обзорно пазарно предаване „InvestOr“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Тази неделя, 20 декември, от 20 часа, темите коментират финансовият министър в периода 2013-2014 г. Петър Чобанов и главният икономист на UniCredit за Централна и Източна Европа Любомир Митов.