Каплан: Фед трябва да е по-предпазлив по отношение на лихвените проценти

Робърт Каплан, председателят на Федералния резерв в Далас, призова за повече предпазливост по отношение на увеличаването на лихвените проценти заради множеството опасности в цял свят. Според него централната банка във Вашингтон трябва да бъде отворена за идеята да остави лихвените проценти без промяна за по-дълъг период, ако това е необходимо, съобщава Financial Times.

Каплан казва за изданието, че редица сили влияят на американските перспективи, включително високите нива на дълг спрямо икономическото производство в други части на света, забавящите се перспективи за растеж, свръхкапацитетът, особено в Китай, и застаряването на населението на САЩ.

В момента трябва да сме по-търпеливи, тъй като Федералният резерв се опитва да разбере влиянието на сътресенията на финансовия пазар и забавящия се растеж в други страни, каза Каплан, който през тази година няма право на глас във Федералния комитет по откритите пазари (FOMC) – комисията, която определя политиката на Фед за лихвите, но участва в дебатите.

„За да постигнем целевата си инфлация, може да се наложи да бъдем по-търпеливи, отколкото си мислехме“, каза той. „Ако това означава по-дълго време да не предприемаме увеличение на процентите, може да се наложи да се оставим на това. Не искам предварително да решавам“.

Фед вдигна лихвените проценти през декември с четвърт пункт, но перспективите през американската политика стават все по-неясни заради спада на цените на суровините, колебанията на акциите и затягането на условията на определени кредитни пазари. На последната си среща централната банка коментира, че става все по-трудно да направи преценка на перспективите пред САЩ, което предполага малка вероятност за ново вдигане на лихвените проценти преди март.

На въпрос къде днес се намира балансът между положителните и отрицателните рискове Каплан казва: „По отношение на баланса се опасявам за низходяща посока“.

В сравнение с другите страни американската икономика се представя добре с „ново възстановяване“, което означава, че в моменти на стрес ще има „движения на долара“.

Това е нещо, което Фед също трябва да отчете като фактор при взимането на решения предвид ефекта върху износа. „Трябва да сме чувствителни към факта, че долара, при всички останали равни условия, ще е склонен да бъде по-силен. Ще трябва да сме чувствителни към въздействието по този въпрос“.

В прогнозите си от декември централните банкери предвидиха четири повишения на лихвените проценти през 2016 г., като пазарът обаче в момента по-скоро не очаква такива. Каплан казва, че прогнозите за повишаване на процентите ще „еволюират и ще се променят“ през годината и че не се тревожи за разликите между пазарните очаквания и тези на Фед.

Каплан подчерта и важността за „големи секуларни промени“ в световната икономика. Те включват свръхкапацитет на някои пазари, високи нива на дълга, застаряващо население и технологични прекъсвания, които са намалили ценовата сила на компаниите – всичко това ще повлияе на инфлационните перспективи на САЩ.

„Това са секуларни сили, които може наложат натиск надолу и да създадат насрещни ветрове за инфлацията“.

Въпреки това ултрадългите периоди на ниски лихвени проценти създават изкривявания в инвестиционното поведение или дисбаланси в цените на активите. Това е аргумент в полза на сигнала на Фед за постепенно премахване на някои от извънредните си мерки.

Насочвайки се към Китай, превърнал се в двигател на пазарната волатилност вследствие на неуспехите с валутната си политика, Каплан казва, че не очаква страната „да се срине“.

Той обаче добавя, че „светът ще трябва да се адаптира към по-ниските нива на растеж в Китай, докато страната управлява прехода в икономиката си“.

САЩ обаче трябва да вървят към възход въпреки спада на цените на петрола – дори ако влиянието върху потреблението е разочароващо. Въздействието на евтиния петрол върху американската сондажна дейност е било незабавно, тъй като компаниите са намалили капиталовите си разходи и заетостта.

Този пристъп на неплатежоспособност и намаляване на работните места ще продължи през първите няколко тримесечия на 2016 г. „За ползите от по-ниските цени обаче ще им е нужно още малко време, за да се наложат в системата“, твърди Каплан.

Възможно е балансът между търсенето и предлагането на петрол да се постигне едва в средата на 2017 г., предвижда той, но цените би трябвало да започнат да се стабилизират щом пазарите имат по-ясна представа за това.

Тексас пое сериозна част от удара от намаляването на свързаната с петрола активност, но според Каплан икономиката на щата е „много по-диверсифицирана и устойчива“ в сравнение с миналото. „Щатът се справя със ситуацията изключително добре“, допълва той.