Почина бившият германски президент Роман Херцог

Бившият германски президент Роман Херцог е починал на 82 години след тежко заболяване, предава DPA. Той бе държавен глава на страната в периода от 1994 до 1999 г. и бе седмият президент на Федерална република Германия.

Новината за смъртта на Херцог „ме изпълва с голяма тъга", заяви германският президент Йоахим Гаук. Той отдава почит на Херцог в съболезнователно писмо, което е адресирано до неговата вдовица баронеса Александра фон Берлихинген. „Той беше поразителна личност, която оформи имиджа на Германия и съвместното съществуване в нашето общество. С експертното си знание, мъдрост и дълъг опит той се застъпваше за нашата страна и нейната либерална конституция".

Херцог е роден на 5 април 1934 г. в баварското градче Ландсхут, Германия. Завършва средното си образование с пълно отличие, а между 1953 и 1957 г. следва право в Мюнхенския университет. След завършването си като юрист получава докторска степен през 1964 г. Също до 1964 г. е научен сътрудник към юридическия факултет на университета в Мюнхен. Следващата година заминава за Берлин, където поема като професор катедрата за държавно право и политика на берлинския Свободен университет. В периода 1967 г. до 1968 г. е декан на юридическия факултет. От 1970 година е член на консервативната партия Християндемократически съюз (ХДС).

Между 1978 г. и 1980 г. е министър на културата, както и вътрешен министър на федералната провинция Баден-Вюртемберг между 1980 г. и 1983 г. След това е съдия на германския конституционен съд между 1983 и 1994 г. 

През 1994 г. той поема и поста президент за пет години. За него се твърди, че е политически президент, който не се свени да коментира основните социални проблеми. Като ключова реч в този момент се счита неговата реч за „тласъка“, в която призовава за дълбоки промени в социалната политика и икономиката.

На 26 април 1997 г. той заявява в Берлин, „че в Германия трябва да премине тласък", за да се преодолее широко разпространеното чувство на парализа и стагнация. „Ние трябва да кажем сбогом на заветните ни капиталовложения", казва той. „Всички трябва да направят жертви, всички трябва да се присъединят“. „Трябва да назовем нещата с истинските им имена. Какво не е наред с нашата страна? На чист немски език: Загуба на икономическа динамика, втвърдяване на обществото, невероятна умствена депресия - това са ключовите думи на кризата. Те образуват повсеместна триада“. 

"Фактът, че днес няма различни национални икономики, а само една единствена, малко или много глобализирана световна икономика, излага германското стопанство на конкуренцията и на такива страни, които или изобщо не са ориентирани, или са много по-малко ориентирани към социален ангажимент на държавата, отколкото Федерална република Германия. Може би ще остане окончателно неясно, дали това се дължи на размера на възнагражденията, на друго оценяване на семейството като социална основа на сигурността, на един по-нисък общ стандарт на живот или на всички тези елементи, взети заедно", пише Херцог в сборника „Социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард и неговото значение за бъдещето”. 

"Адам Смит и следващите класически либерали са живели с една, за тях почти естествена надежда. На хората се дава свобода и тогава те самите ще направят от това най-доброто, и то не само за себе си, а същевременно чрез пазара и неговите пазарни закони, за общността като цяло. Това беше надеждата, която крепеше този модел. Основната професия на Адам Смит, ако мога да се изразя така, беше моралната философия. Но днес този въпрос се поставя може би по малко по-различен начин", пише още Херцог. 

"Какво всъщност се случва, когато хората не искат вече да се възползват от свободата си, може би не искат да направят нито опит повече да осъществят свободата си, защото са загубили куража за това? Какво всъщност се случва тогава с този модел? Ние сме изправени пред един от решаващите въпроси на нашето време. Ние изискваме повече готовност за постижения и естествено това е правилно. Но съобразно нашата система към това принадлежи и разбирането, че трябва да си струва усилието да постигаш добри резултати. И то независимо, дали постигаш успехи като предприемач или работник, дали в конструкторски бюра или във висши училища. Ние изискваме повече собствена отговорност и готовност да се помага. Имаме наложителна нужда и от двете".

След мандата си Херцог става председател на базиран в Брюксел неправителствен комитет за основни права. През 2007 г. издава и своята политическа автобиография „Години на политика".