IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Д. Димитрова: Потърпевшите се примиряват с увеличените разходи по кредити

С дела срещу банките се захващат тези със силно увеличена вноска или тези, за които спазването на закона е принципен въпрос, споделя адвокатката

08:30 | 19.09.12 г. 61
Автор - снимка
Редактор
<p>
	Десислава Димитрова. <em>Снимка: Личен архив</em></p>

Десислава Димитрова. Снимка: Личен архив

Десислава Димитрова работи като юрисконсулт в няколко банки от 2000 до 2007 г. След това до 2010 г. работи като началник Правен отдел и консултант на свободна практика, предимно по банково-правни въпроси, а от 2010 г. е адвокат към Софийска адвокатска колегия.

- Г-жо Димитрова, колко дела се водят срещу кредити на банки и колко от тях са минали на първа и съответно втора съдебна инстанция?

От публично достъпните регистри се вижда, че делата срещу банки в последните една-две години се увеличават, но техният брой не ми е известен.

Запозната съм с десетина решения на първа инстанция относно увеличени лихви. Всички са в полза на кредитополучателите. Имам информация за едно дело, по което решението е влязло в сила. Първата инстанция уважи иска, втората отмени решението, но също осъди банката, макар и на друго основание.


- Кои дела срещу кредити са с най-голям шанс за успех на кредитополучателя? Например, чу се за кредити от една банка, които са били с фиксирана лихва и банката неправилно е вдигнала лихвите, което е било оборено в съда.

Да, едностранното увеличение на договорена фиксирана лихва е неправомерно. Аналогичен случай е увеличение на лихва, която е формирана на база Юрибор и надбавка, когато Юрибор намалява. По мое мнение, а и според все още оскъдната съдебна практика по въпроса, това са очевидни нарушения на договора за кредит и е нормално и очаквано такива некоректни банкови практики да бъдат обявявани от съда за недопустими.

Проблемът с тези искове е, че те са за относително малки суми, особено при скорошно увеличение на лихвата. Воденето на дело коства време, усилия и пари, и в масовия случай потърпевшите се примиряват с увеличените разходи по кредита, особено ако увеличението на вноската не е голямо, а и предпочитат да си спестят конфликта с банката-кредитор. По мои наблюдения с дела се захващат или хора, чиито вноски са се увеличили със сериозна сума, или хора, за които спазването на договора и закона е принципен въпрос и търсят по-скоро справедливост, отколкото съществен финансов резултат.

- Срещу кои банки имате най-много искове?

През май тази година заведохме групов иск срещу Юробанк И Еф Джи България (Пощенска банка) по 29 кредита в швейцарски франкове, отпуснати на 25 домакинства. Претенцията ни е за надвзети суми от неправомерно увеличени лихви и курсови разлики в размер общо на 344 000 лева за периода от 2007/2008 г. до март 2012 г. Съдът раздели груповия иск на 25 отделни дела, предполагам с оглед обективност и детайлно изследване на всеки отделен случай. Очакваме насрочване на делата.

Подготвяме и внасяме и нови, вече индивидуални искове, със същия предмет и срещу същата банка.

Заехме се с т. нар. "франкови" кредити, тъй като тези кредитополучатели са най-ощетени от едновременното увеличение както на лихвите, така и на курса на швейцарския франк. Тъй като по франковите кредити банката преизчислява остатъка от главницата по актуален курс на франка, който от 2008 г. до момента се е увеличил с 40%, рефинансирането или изобщо предсрочното погасяване по тези кредити е крайно неизгодно и на практика невъзможно за кредитополучателите, т.е. те са в безизходица.

Например, ако през януари 2008 г. сте взел "франков" кредит от 100 000 лева, за да си купите жилище, със срок на погасяване 30 години, в началото вноската Ви по кредита е била около 580 лева, а към момента тя е станала 940 лева, като през 2011 г. е била и още по-висока. След като въпреки всичко сте плащал редовно вноските си повече от 4 години, към момента главницата за погасяване по кредита ще бъде около 132 000 лева. А цената на купеното с кредита жилище вече е далеч под 100 000 лева и то не може да послужи като обезпечение за рефинансиране. Използваните цифри са приблизителни, но дават обща представа за мотивите на тези кредитополучатели да търсят правата си в съда поради липсата на друга приемлива алтернатива.


- Доколко шанс за успех имат най-закъсалите кредитополучатели, а именно тези в швейцарски франкове, и в кои посоки тези кредити са оборими?

Първо, нека да уточним, че кредитополучателите по "франковите" кредити всъщност не са получили кредит в швейцарски франкове - кредитите са им изплатени в лева или евро. Съгласно бланковите договори за кредит, с швейцарски франкове се заверява блокирана сметка, до която кредитополучателят няма достъп. В същия ден банката служебно превалутира и предоставя кредита за усвояване единствено в евро или лева, без опция за получаване на франкове в брой или по банков път. Имало е отделни случаи на кредитополучатели, които са искали да усвоят кредита във франкове, но им е било отказано. Дори размерът на кредита е уговорен в договорите само като сума в евро или лева. И според закона, и според елементарната логика, длъжникът дължи връщане на това, което е получил. Според договорите за "франковите" кредити обаче получавате евро или лева, а дължите връщане на швейцарски франкове.

Кредитополучателите, разбира се, получават доходите си в лева, затова и реално плащат кредитите си в лева, но в много по-голям размер от първоначално уговорения, поради промените в обменния курс на швейцарския франк. Така на практика се оказва, че по "франковите" кредити швейцарски франкове няма. Фиктивно се използва само курсът на швейцарския франк по кредити в лева или евро, с цел преизчисляване и респективно увеличаване задължението на кредитополучателите към банката. Според нас тази практика е въведена с неравноправни клаузи в договорите за кредит и е в нарушение на националното и европейското законодателство и се надяваме съдът също да потвърди това.

На второ място по делата оспорваме законността на увеличението на лихвата по кредитите, което става факт на два пъти чрез увеличение на базовия лихвен процент на банката още през август и октомври 2008 г., непосредствено след приключване на кампанията по отпускане на "франковите" кредити при по-ниски лихви. Съгласно действащото законодателство банките имат право да увеличават едностранно лихвите по кредити, но само при условие, че това увеличение е продиктувано от обективни обстоятелства като колебания, свързани с лихвения процент на финансовия пазар, промени в размера на задължителните минимални резерви и др. подобни извън контрола на банката.

Освен това кредитополучателят трябва да има право незабавно да прекрати договора при несъгласие с увеличението, и да са спазени другите условия, въведени в националното ни законодателство с Директива 93/13/ЕИО на Съвета на Европейските общности. Очевидно случаят с оспорените франкови кредити не е такъв - договорената лихва се увеличава, докато Юрибор за швейцарски франк търпи срив, размерът на задължителните минимални резерви е намален от БНБ и няма други обекивни промени, които да обуславят необходимостта от увеличение на базовия лихвен процент. В същото време кредитополучателят не може да прекрати предсрочно договора без да заплати такса за предсрочно погасяване. Това се потвърждава и в постановените до момента съдебни решения на първа инстанция.

За България делата за увеличени лихви по банкови кредити са новост, а практика по дела относно приложимостта на швейцарския франк по "франковите" кредити все още няма. Независимо от това считам, че аргументите ни, изложени пред съда, са основателни и достатъчни за доказване, че става въпрос както за неправомерно увеличение на лихвата, така и за неприложимост на курса на швейцарския франк по кредити, отпуснати в евро или лева. Обратното би означавало затвърждаване на изключително тежкото и от финансова, и от правна гледна точка, положение на кредитополучателите по "франковите" кредити.

Последна актуализация: 12:43 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

18
rate up comment 3 rate down comment 2
mos70
преди 11 години
момче, там е работата, че банката е знаела, или по-скоро е прогнозирала, че франка ще поскъпва, и затова е предалагаше толкова активно тези заеми. Мислиш, че банката щеше да предлага тези заеми, ако бяха неизгодни за нея!Както вече споменаха- предлаганото пролетта от ПБ, превалутиране на швейцарските кредити, беше опит да се забие последният "пирон в ковчега на мъртвеца", при което главницата скачаше неимоверно, или с други думи- ПБ предлагаше да си затвори печелившата позицията (заета само на хартия, но не и реално) в евро/франк, и отам насетне тя вече щеше да е пачелба, даже и да спреш да плащаш! Всякакво превалутиране или предоговаряне е още по-голяма грешка! Най-нечистоплътната банка е спомената в статията банка!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 4 rate down comment 0
Aleksandar_Raychev
преди 11 години
Точно това правят всички - изпълняват какво пише там, ама то не е това, което ти искат на касата, капиш?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 5 rate down comment 3
Monk1
преди 11 години
Ех, Грую, Грую, прекрасно мнение, призавам. На теб ти е кеф, че някой се е прецакал. Нека бъде така, щом това ти прави деня по добър. Само искам да ти кажа, че аз не съм искал да турям на никого нищо, ако на теб ти е кеф някой нещо да ти туря, това си е твой проблем. Искам банката да играе по някакви правила, а не те да бъдат променяни в движение, но в дискусия няма да влизам след твоето елегантно поднесено първоинстанционно мнение. А иначе аз не просто протестирам и оспорвам, а си търся правата в съда, който се надявам да не разсъждава толкова повърхностно, арогантно и необяснимо злобно като Грую. Или, Грую, ти ще отречеш и това мое право?! Както и да се произнесе той (съдът), ще се съобразя с него.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 4 rate down comment 4
GreatApe
преди 11 години
Има подписани договори, изпълнявайте си ги. Никой не ви е карал насила да се правите на валутни спекуланти.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 5 rate down comment 3
Aleksandar_Raychev
преди 11 години
Грую, ама изобщо не си прав...Защото - банката, а не ти трябва да се застрахова срещу валутния риск, те са по-силната страна в едно такова решение. Ако франка се беше сринал знаеш ли какво щеше да направи банката - ще ти увеличи още на другия ден лихвата с 10%, ей така щото тя има правото и ще се възползва от това. И пак го казвам, ако банката ти дава кредитите във франкове, защо не ти приравнява лихвата към тях?Още един важен факт - покачването на лихвата (не само ненамаляването и, а само неправомерното и повишение) е довело до момента до по-голямо повишение на вноската в лева, отколкото курса на франка, един много тънък момент. Останалото ще го реши съда - кой кого е бил по главата, кой какво разбира и кой какво губи и печели. Но едно е ясно - до момента банката не е поела НИКАКЪВ риск. Така че, никой не говори за тарикатлъци, а за едни нормални взаимоотношения между кредитор и клиент, каквито признаци явно няма.А кой е бил по главата другите клиенти на Пощенска банка?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 8 rate down comment 2
Aleksandar_Raychev
преди 11 години
Дългосрочно кредита във франкове не е нито изгоден, нито неизгоден, в случаите, в които банката добросъвестно го играе по правилата. т.е. договаряш се с нея на дадена лихва, която още на ВТОРАТА вноска става съвсем друга. След това на ТРЕТАТА и на ШЕСТАТА отново лихвата е нагоре. Интересно е да се проследи в същото това време Либора на франковете в международен план (нали Пощенска банка имат международна кредитна линия) - ПАДА, и в момента е 0 (НУЛА), което пък означава, че тези кредити трябва да са на 1 - 1.5 максимум 2%. Излиза, че банката манипулира, лъже и заблуждава клиентите си, че дава такъв тип кредити. Високия курс на франка се компенсира с ниските лихви по кредитите, но в случаите, когато ПБ решава сама да определя всички тези критерии, тогава от "клиент" се превръщаш в "потърпевш", които си търси правата в съда. И последната година (да ме извини аременеца Хампарцунян) се забелязва една лека лавина от дела срещу банките, а като чета съдебните решения ми се пълни душата
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 8 rate down comment 1
Monk1
преди 11 години
, но ще запазя политически коректния тон).В този ред на мисли тези, които си мислят, че хората взели франкове получават това, което са заслужили, нека се замислят искат ли да живеят на място, където нечистоплътните бизнес практики се толерират и обикновеният потребител е незащитен от тях. В крайна сметка всеки може да попадне в подобен капан, особено ако говорим за банковия сектор. В заключение искам дебело да подчертая още веднъж никой от хората с швейцарски франкове не е мислил, че прави някаква търговия с финансови средства (каквато всъщност се оказва един заем във франкове) и сега да търси компенсация за съзнателно направена, неуспешна инвестиция (врпочем, нещо, което аз лично също не бих одобрил). Всички са искали просто да си купят жилище и не са искали да печелят от това. В един момент обаче банката ги е подтикнала, смея да твърдя съзнателно, към грешното решение. Нека всеки сам прецени дали това е честно, а дали това е законно ще реши съдът.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 6 rate down comment 2
Monk1
преди 11 години
Отстрани нещата изглеждат лесни за много хора има някакви неприятни тарикати (или просто наивници), които са се набутали с франкове и никой не им е виновен. В известен смисъл тези хора са прави, НО ... на мен лично франковият заем ми беше бувкално набутан в ръцете. Никога не съм и мислил да вземам такъв заем. Просто явно улучих момента, когато тези заеми се рекламираха най интензивно. Няма да изпадам в подробности по какъв начин ми рекламираха франковете, но имаше и нещо като обещания, че дори и да се вдигне курсът, то със сигурност лихвата ще върви надолу, следователно валутният риск ще бъде компенсиран от по ниска лихва. Реалността показа, че и двете се вдигат едновременно и курсът, и лихвата. Т.е. банката ме заблуди дали нарочно или неволно мога само да гадая. Като прибавим към това, че ние франкове не сме видели, всъщност нещата започват да изглеждат не толкова просто. Излиза че банката е действала от позицията на по силния и по информирания (тук мога да се изразя и по
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 5 rate down comment 3
Aleksandar_Raychev
преди 11 години
В този тип кредити банката печели многократно от нещо, което не е предоставила: Първо твърди, че отпуска кредити във франкове, но такива никой не е виждал, имотите са договорени и платени в евро/лев. Второ - когато банката рекламира НАЙ-изгодните условия на пазара е нормално човек да тръгне да иска оферта от тях и я съпоставя срещу други оферти. В този случай явно това е било най-доброто предложение. Също така банката предоставя за разглеждане и оферта в табличен вид в ... ЛЕВА / ЕВРА, като франкове в офертите няма. Нали не мислите, че хората отиват в тази банка с мисълта да си вземат (купят) франкове за 30 годишно изплащане... Не, хората са отишли да си купят ЖИЛИЩЕ, и това което са им предложили е дошло от банката, т.е. яката набутвация.Трето - ако предлагаш кредити във франкове, къде ти е кредитната линия във франкове. Такава липсва..Франковите лихви още на 2месец, успоредно с курса на франка тръгват нагоре, нелогично със срива на Либора на франка.Четвърто - плаче за прокурор
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 4 rate down comment 2
nikolait
преди 11 години
ема няма аз доколкото разбирам те си плащат в лв или евро. Няма реално франкове в обръщение. Това е според мен тънкия момент. Защото кредитополучателя може да получава франкове от някой роднина(или бизнес). Въпреки това той не може да плаща във франкове заема, а трябва да го плати в лв и всъщност губи от това превалутиране. Иначе как главниицата ще се увеличи в лв от 100 на 132 хиляди. Само от курсовата разлика според мен. С други думи ако едно нещо струва 100 хил франка, трябва да върнеш 100 хил. франка, а не равностойността в лв и евро!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още