- В последните години по-голям успех имат посредниците, предлагащи валутна търговия и достъп до чуждите пазари, спрямо насочените само към БФБ-София. Вие също развивате чуждите пазари, какво предизвиква интереса към тях?
Нарастването на интереса от страна на българските борсови играчи към чуждестранните пазари е движен от стремежа на инвеститорите за реализация на по-всеобхватни стратегии, даващи възможност за хеджиране, ливъридж на инвестициите, висока ликвидност и не на последно място 24-часово функциониращи пазари.
На база на по-ефективни стратегии, многообразие на инструменти, включително и при използването на автоматизирани системи за търговия клиентите имат значително по-голям шанс за извличане на печалби. Това привлича рисково ориентираните инвеститори към тези пазари в цял свят. Разбира се, че търговията с валута не изключва участието на БФБ, а дори напротив, диверсифицирането на различни пазари, класове активи и стратегии е основно правило за по-ефективно инвестиране.
А относно индустрията, след като има подобен интерес, посредниците в България естествено ще го задоволят, като ако през 2004-2006 сегмента беше представен от 3-4 финансови институции предлагащи 24 часово обслужване, то днес броя им надхвърля 15.
- Има ли интерес към валутните опции или българските спекуланти имат нужда от време, за да се обучат да ги ползват?
Опциите са част от инструментариума на модерния борсов играч. Всеки, който се занимава сериозно с тази материя, е наясно, че без използването на опции в стратегията си, рискува значително повече. Понякога независимо, че познават логиката на търговията с опции инвеститорите пропускат използването им, поблазнени от спестяването на премията за покупката на инструмента, която е вид разход.
Това е валидно не само за спекулантите, но и за реалните търговци, където хеджирането е нещо много полезно, но рядко срещано явление в България.
- Предлагате продукт „Инвестициите никога не спят“, при който приемате акции и в края на договора връщате тези акции, плюс доходност, която обаче не е от дивидентите, а е над нея. Откъде идва доходността? Тоест давам ви 100 000 акции на компания Х, които не носят дивидент и накрая си имам тези акции + доходност, как става това?
Логиката на продукта се базира на няколко основни допускания. Първо, че става въпрос за акции, които клиентът ще държи достатъчно дълго време, поне още 3-4 години и няма да има нужда да продава за срока на договора.
Второ, тези акции нямат потенциал за растеж и дивидентен доход, който да е над кошница от инструменти с фиксиран доход – главно корпоративни облигации. Трето, чрез използване на опции да може да се хеджира обратното изкупуване на съответните акции, така че структурата на портфейла в края на периода да остане същата, каквато е в началото.
Самата калкулация е следната – примерно: акции за 100 000 лева се конвертират в облигации за 100 000, даващи общо 7% фиксиран доход. Плащат се разходи за сделки, хеджиране и други в размер на 1-1,5%, след което остава нетен доход от управлението 5,5-6%. В края на договора структурата на портфейла акции се връща към началната при сключване на договор.


Евростат: Близо 89% от децата в България са обхванати в предучилищно образование
ВСУ празнува 35-годишнина от основаването си
Спартак взе важна победа над Монтана
Нова измама: Искат пари и лични данни от името на Транспортното министерство
Българските букви и местната култура на фокус в Нови пазар
Една квартална кръчма-институция във Вашингтон, част 2
Една квартална кръчма-институция във Вашингтон, част 1
Митовете за рециклирането пречат на България да въведе необходимите реформи
Пет години ни делят от момента, когато AI ще взема финансови решения вместо нас
Ford залага на Bronco SUV, за да съживи спадащите продажби в Европа
20 000 евро глоба за купуване на дизел? Така Европа се бори за екология
Новата Lada Niva ще повтаря Dacia Duster
Toyota RAV4 получи изненадваща нова технология
Pagani показа нова Zonda седем години след спирането на модела
Brabus направи впечатляващ Grand Tourer
Гърция "управлява" моретата с търговски флот за 134 млрд. долара
Путин назначава нов ръководител на правата на човека, защо това предизвиква спорове?
Бъдещите кралици на европейските монархии: Леонор, Амалия и Ингрид