М. Неков: Ако стандартите бъдат занижени, ТПТИ няма да получи зелена светлина

- Възможно ли е в Европа да отпадне принципът на предпазливостта, при който компаниите първо доказват безопасност на продукцията си, преди тя да бъде реализирана на пазара?

- Надявам се, че няма да се случи този прецедент. Общественото здраве е важна тема и към нея подходът не може да бъде като към другите сектори на индустрията и науката. Предпазливостта е заложена и в нашия манталитет. Не случайно народът казва: „два пъти мери, един път режи". Според мен така и трябва да остане.

- Как ще коментирате обвиненията, които отправят противниците на ТПТИ, че то обслужва единствено едрия бизнес?

- Големият бизнес наистина ще е, ако не единственият, то поне основният печеливш от Споразумението. Европейският пазар е достатъчно голям, а България все още не е стъпила здраво на него - и като национална политика и производство, и като реализация за малки и средни предприятия. Надявам се и нишови отрасли да могат да се реализират, но в нашия национален контекст съм склонен да се съглася до голяма степен с цитираната теза.

- Във Ваша позиция се обявявате против политиката на отворени врати към внос на селскостопански стоки от трети страни. Доколко конкретните случаи на такъв внос биха създали проблеми на европейските производители?

- Тук става въпрос за принципна позиция. Европейското земеделие е в състояние на вече хронична криза. Европейските земеделци плащат сметките на геополитическите решения.

Най-ясен пример - руското ембарго, което си продължава, защото и европейските санкции продължават. Според мен Европа трябва да обърне внимание на своите производители, на своите селски райони и хората, които живеят в тях, защото хранителната сигурност не е феномен за подценяване.

Ако продължаваме да отваряме вратите си за трети страни, в един момент ще дойде и краят на европейското производство, защото все някъде даден продукт ще се произвежда по-евтино от „в богата Европа“.

А това означава край на европейското селско стопанство. Мисля, че социалните последствия за подобна политика стават много големи и тази неолиберална практика трябва да бъде преосмислена.

Конкретен пример за това е вносът на зехтин от Тунис. ЕК предложи до 70 хил. т да се внасят безмитно този продукт в продължение на 2 г. Това обаче означава, че цената на продукта, предлагана от производителите, най-вероятно ще бъде по-ниска от това, което европейските производители предлагат.

Аз изразявам своята солидарност с производителите от Южна Европа, че този внос всъщност е заплаха за поминъка им. България не е засегната от подобна мярка към момента, но ако се оставят така нещата, може да се окаже, че в един момент си внасяме допълнителна конкуренция за нашите производители, които и без това се сблъскват с редица трудности.

- На 11 май ЕП гласува необвързваща резолюция за планинските региони, смятате ли, че за тях трябва да има гарантиран бюджет? Трябва ли на този принцип да се подпомагат и други региони?

- Да, според мен целенасочена помощ за тези, а и за други необлагодетелствани региони, трябва да има. Европа от десетилетия влага средства във фондовете за сближаване, но разликите между регионите остават.

Планините обаче имат особена нужда от целенасочена помощ, защото при тях предизвикателствата за развитие са повече и по-големи. Тук става въпрос за инфраструктура, изолираност, специфика на климата. А в същото време това са региони с възможност за развитие на сектори като биоземеделието и планинското животновъдство.

Земите и почвите там са най-малко замърсени и имат потенциал да произвеждат екологично чиста продукция.

Планинските региони са един от регионите, принадлежащи към т.нар по-малко облагодетелствани райони - заедно с островите, най-северните и отдалечените региони, ако трябва да използваме европейската терминология.

В България има редица региони с остра нужда от помощ, като „класика в жанра“ са регионите, които Евростат определя и вече години наред за най-бедни в целия ЕС. 

Вярвам, че земеделието е един от потенциалните инструменти за остойностяване на потенциала, който имат тези области. Пустеещите земи могат да се превърнат в икономически активни. Пасищното животновъдство трябва да се върне по нашите земи. То създава поминък и суровина за редица сектори.
Икономическата сила на различните държави обаче често не е концентрирана в тези региони. Затова трябва целева и обвързана помощ за тях.