Покупката на ипотечни ценни книжа от Фед няма да се усети веднага от хората

Усилията на Федералния резерв (Фед) да съживи американската икономика са възпрепятставни от нежеланието на банките да понижат лихвите по ипотечните кредити, съобщава Financial Times, цитирайки източници, запознати с проблема.

Миналата седмица Фед обяви, че ще купува ипотечни облигации в рамките на нов кръг вливане на ликвидност – QE3.

„В съвсем краткосрочен план на практика не съществува механизъм, който да гарантира, че ефектът от QE3 ще бъде усетен от хората“, посочва изпълнителен директор на водеща банка, пожелал анонимност.

Доходността по гарантираните с ипотеки деривати се понижи с над 30 базисни пункта, след като Фед обяви новата програма, изтъква Стивън Абрахамс, анализатор на Deutsche Bank.

„За момента обаче много малко от това ще достигне до потребителите“, казва той. „Няма какво да накара банките да понижат лихвите за клиентите“.

Цената на ипотечните облигации се повишава заради QE3 и солидните печалби на банките, които пакетират ипотечните кредити в дериватни инструменти (MBS - Mortgage-Backed securities).

Тази тенденция подкрепя акциите на банките. Wells Fargo - най-големият ипотечен кредитор в САЩ - през последната седмица спечели 3,6%, докато акциите на Citigroup и Bank of America се повишиха с над 8%. За периода JPMorgan отбеляза ръст от над 6%.

Проучване от миналата седмица за състоянието на ипотечния пазар разкрива, че лихвата по 30-годишните фиксирани ипотечни облигации, предлагани от Freddie Macе е 3,55% в сравнение с 3,92% през януари и над 5% в началото на 2010 г.

Въпреки че лихвите по ипотеките изглеждат ниски, спредът между лихвените проценти за клиентите и доходността по MBS е по-висок, отколкото преди.

Доходността по MBS, гарантирани от Fannie Mae (контролираната от правителството ипотечна агенция), в петък за кратко се понижи под 2,1%. Разликата между лихвите за клиентите и доходността по MBS, която за момента е близо 1,5%, обикновено бе около 0,5% преди кризата.

Част от този по-висок спред вероятно ще се окаже постоянен, коментират банкери, изтъквайки нарасналите разходи поради наложените по-стриктни регулаторни изисквания.