Растат реституционните претенции към имоти, ползвани за образователни цели

Броят на реституционните претенции към имоти, които се използват за образователни цели, нараства през последните месеци, съобщи на пресконференция министърът на образованието и науката Даниел Вълчев, цитиран от БТА.

В момента повече от десет висши училища имат такъв проблем, като той съществува и при имоти на детски градини и училища, уточни министърът. По думите му най-лошото в сега действащия ред е, че нито МОН, нито съответните висши и средни училища се информират, когато има реституционна процедура с техни имоти.

МОН научава за този проблем от ректорите, а те - едва когато "багер започва да копае в двора на университета", каза Вълчев. Той заяви, че тази система трябва да бъде променена и посочи, че през лятото беше създадена работна група с участието на адвокати от областта на реституционното законодателство, която да направи анализ на съществуващите проблеми, за да се подготвят законодателни промени.

Анализът е установил, че има четири хипотези, свързани с реституционните претенции към образователни имоти, към които трябва да се подходи по различен начин, отбеляза Вълчев.

Първата хипотеза е за случаите, в които реституцията като процедура не е приключила. "Това са много малки случаи", посочи министърът. По думите му занапред трябва да има абсолютна забрана за реституиране в реални граници на образователни имоти.

Втората хипотеза е за имотите, за които реституционната процедура е приключила, но не е изменен подробният устройствен план - или имотът остава по плановете на общината да съществува като образователен. В тези случаи би трябвало да бъде изменен Законът за устройството на територията, за да има абсолютната необходимост от съгласуване на изменението на подробния устройствен план с министъра на образованието и науката. Така без съгласието на МОН един образователен имот няма да може да придобие друго предназначение, отбеляза Вълчев.

По думите му третата хипотеза е за случаите при реституиран имот с променен устройствен план, но все още незапочнали строителните дейности. Според Вълчев в тези случаи трябва да има поне тригодишен мораториум, през който да не може да се осъществява същинска строителна дейност, като в този срок държавата трябва да прецени дали ще предприеме отчуждаване на имота.

Четвъртата хипотеза е свързана с имотите, при които вече е започнало строителството, или са застроени - при тези случаи нищо не може да се направи, каза Вълчев. Дори да се отчужди блок, изграден в двора на дадено висше училище, това ще засегне твърде много хора, които нямат вина за създалата се ситуация, посочи той.

Този рестриктивен режим трябва да бъде разширен и за имотите с културно предназначение, за имотите на БАН, за зелените площи, и за имотите, отредени за паркиране, заяви Вълчев. Ако общините не могат да се справят с този въпрос, то държавата трябва да се справи, отбеляза той.

Правото на собственост е важно, то трябва да бъде гарантирано, защитавано, но не за сметка на обществения интерес, заяви министърът. Според него би могло да се търсят други начини за решаване на реституционните въпроси - с парично обезщетение или с други имоти.