Присъща ли е нестабилността на финансовите пазари?

Само преди 30-тина години, когато повечето икономисти възхваляват ползите от финансовата дерегулация и иновациите във финансовия сектор, професорът по икономика Хайман Мински се противопоставя на всеобщата еуфория. 

Той изказва виждането, че банкерите, брокерите и финансистите на Wall Street и финансовите пазари по целия свят периодично играят ролята на „подпалвачи“ със своите спекулации, които са в състояние да опожарят цялата икономика.

Според него Wall Street насърчава бизнеса и физическите лица да поемат прекалено голям риск, което рано или късно води до бум в цените на активите, последван от разрушителни сривове в икономиката с много по-болезнени последици от нормалния икономически цикъл.

Неговите разсъждения са в разрез с преобладаващите схващания, че финансовите пазари са ефективни.

Хайман Мински смята, че финансовите системи са нестабилни по своята същност, като продължителните периоди на бум завършват с по-болезнен срив. Той казва, че когато инвестиционната среда е добра, инвеститорите са по-склонни да поемат риск, а колкото по-дълго продължава това, толкова по-голям е рискът. В крайна сметка се стига до момент, в който те задлъжняват толкова много, че приходите от направените инвестиции не могат да покрият дълга, направен, за да ги придобият.

Резултатът е несъбираемост на кредитите и срив в стойността на активите. Според Мински единственият начин да се прекъсне този порочен модел е правителството да регулира по-строго финансовия сектор.

Хипотезата на Мински за нестабилността на финансовите пазари дълги години се отхвърля като радикална. Но с ипотечната криза от 2007 г. много икономисти обърнаха поглед към неговите разсъждения, особено след като централните банки се намесиха заедно, за да овладеят кризата. Това става известно като „моментът на Мински“.

Икономистът, който е работил дълги години в банка, познава добре начина, по който работят представителите на сектора. Според него кредитният цикъл има пет етапа: пренасочване, бум, еуфория, прибиране на печалбите и паника.

Пренасочването се проявява когато вниманието на инвеститорите се насочи към нещо конкретно - даден сектор, държава, регион, изобретение, новост, военен конфликт. Това води до спекулативен бум в даден пазарен сегмент, както се случва с технологичния сектор през 2000 г. и недвижимите имоти през 2007 г.

Този бум води до еуфория, която кара банките да предоставят заеми на все по-съмнителни кредитополучатели. За да могат да спечелят повече, те прибягват до използването на нови и сложни финансови инструменти.

Така например през 90-те години високорисковите облигации (junk bonds) играят тази роля, а преди три години се използва секюритизацията на ипотечни кредити. Така банките решават, че могат да отпускат неограничено ипотечни заеми, без да се притесняват дали някога ще бъдат изплатени, защото чрез създадените деривативни инструменти рискът от това се прехвърля върху инвеститорите, които ги купуват.

След това, на върха на пазара на имоти (в средата на 2006 г.), най-досетливите  започват да продават и прибират своите печалби. Истинската паника настъпва с фалита на Bear Sterns през март 2008 г., причинен от прекомерни инвестиции в ипотечни ценни книжа. Стойността на активите, като ценни книжа и недвижими имоти, рязко се понижава, а последвалата рецесия е най-тежката от годините на Великата депресия насам.

В момент, в който страховете от големите държавни дефицити на много развити икономики по целия свят набират сила, правителствата може да си припомнят трудовете на Мински, който смята, че финансовата система трябва да се реформира по такъв начин, че да служи на останалата част от икономиката, а не да я подкопава или дестабилизира.

Първите стъпки са ясни: да се промени начинът на възнаграждение на мениджмънта на финансовите посредници така, че да не поемат прекомерен риск; да се ограничи безотговорното кредитиране; да се спре спасяването на безотговорни кредитори, а рейтинговите агенции да бъдат държани отговорни за оценките, които дават. Те може да изглеждат сложни на пръв поглед, но както казва Мински: „Икономиката еволюира“, което означава, че с нея трябва да се развива и икономическата политика и финансовата система.