Турската централна банка запази основната лихва в страната на ниво от 24%, както се и очакваше след по-голям от очакваното спад на инфлацията през ноември, съобщава tradingeconomics.com.
От централната банка заявиха, че затегната парична политика ще се запази, докато прогнозите за инфлацията не покажат значително подобрение.
„Забавянето на икономическата активност продължава поради затягане на финансовите условия, като същевременно се запазва вътрешното търсене“, се посочва в изявлението на Турската централна банка. От финансовата институция са категорични, че ще следят всички фактори, влияещи върху инфлацията и при необходимост ще се направи допълнително затягане на паричната политика.
Инфлацията вече е малко под 15-годишния си връх, но остава над 20%. За сравнение, през октомври тя беше малко над 25%.
Сред основните причини за забавянето на темпа на инфлацията през ноември са засилването на лирата и мерките, взети от страна на правителството, допълва Ройтерс. Бяха въведени данъчни съкращения и по-ниски цени за някои продукти. Стигна се до засилване на страховете сред част от инвеститорите, че е възможно да има по-ранно от необходимото разхлабване на паричната политика.
Притесненията за независимостта на централната банка и дипломатическия конфликт със САЩ предизвикаха валутна криза през тази година, която доведе до обезценяването на лирата с 45% спрямо долара, което задълбочи опасенията за по-всеобхватно въздействие върху икономиката и банките.
Лирата възстанови част от загубите си през годината, но все още е с около 30% под нивата си спрямо началото на 2018 г.
Турският икономически растеж се охлади сериозно през третото тримесечие, след като валутната криза в страната захранва рекордната инфлация и ограничава потребителското търсене и инвестициите на компаниите.
БВП на Турция е нараснал с 1,6% на годишна база през периода юли-септември 2018 г. спрямо 5,3%, отчетени през второто тримесечие на 2018 г. За сравнение, последните данни са дори под очакванията на анализаторите за разширяване на икономиката с 2%. Това е най-слабият темп на растеж от последното тримесечие на 2016 г.
Икономистите очакват рецесия в Турция през следващата година, тъй като по-високите лихвени проценти намалиха рязко и търсенето на кредити.


Двама нови депутати се заклеха в Народното събрание
Община Варна обсъди разширяването на сътрудничеството с Виетнам
Слънчево време над по-голямата част от страната днес
Днес има ден на отворените врати за спортната колекция в Юнашкия салон във Варна
Без ток във Варна на 15 май 2026
Британската икономика започна 2026 г. силно, но се задават рискове
Докога САЩ могат да спасяват положението с петролните доставки?
САЩ са уведомили съюзниците за евентуално спиране на ротацията на войски в Европа
Тръмп искал да прибере иранския уран предимно за PR цели
Петролът се насочва към седмичен ръст, няма изгледи за край на войната с Иран
Какви слабости крие Toyota RAV4 (XA40)
Euro NCAP алармира за опасен дефект в популярен китайски модел
Таен код в Dacia спасява човешки животи
Mercedes вкарва над 144 000 автомобила в сервизите заради гаснещи табла
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
DARA ще пее под №12 на финала на "Евровизия" утре
Летището в Хелзинки спря работа за три часа поради заплаха от дронове
Двама нови депутати от "Прогресивна България" положиха клетва
Руското МВнР: Западът използва балтийските страни като плацдарм за тренировки по възпиране на Москва
Тимчо Муцунски се присети, че трябват и реформи по пътя за ЕС
преди 7 години Въпреки, че банката в предишния си долклат обяви, че ще държи високо лихвите, през последната седмица имаше инвеститори, които очакваха тя да прибегне към намаление. Банката загуби кредибилност с действията си през последните две години и ще отнеме дълго време докато си я върне. За БВП, той вероятно ще продължи да се топи. От септември насам растежа при кредитите е негативен и в момента е стигнал до -20%. Банките спряха да раздават пари, и продължават само да събират отпуснатите. Това няма как да не се отрази на икономиката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар