Какво движи Twitter напред?

Какво представлява туийтът? Кратко съобщение от максимум 140 символа, което човек пише и качва в мрежата, където неговите последователи го виждат. Звучи много просто, до момента в който не осъзнаем, че в тази миниатюрна частица от интернет се крие много повече информация за нас, отколкото предполагаме, пише Bloomberg BusinessWeek.

По време на целия си живот в мрежата, това кратко съобщения се придружава от данни за своя създател, независимо дали е автоматизирана система или човек, както и за мястото, от което е пуснато. Както вече се досещате, точният час също не е тайна, както и десетки други дребни детайли, които могат да помогнат за реконструиране на историята на всяка небрежна мисъл. Така например, по принципа на дедукцията, след хиляда години някой модерен “археолог” може да разкрие цяла една вселена от информация, криеща се зад тези 140 символа, точно както в момента ние изучаваме миналото си, изследвайки черепи, накити и вкаменелости.

На 7 ноември Twitter излезе на борсата, превръщайки се в публична компания, оценявана на 14.4 млрд. долара. Въпреки това, компанията никога не е отбелязвала печалба. Още по-впечатляващ е фактът, че в цялата си история Twitter така и не променя услугата, която предлага. Изкушаващо е да погледнем на туийтването като нещо глупаво и незряло, и да си представим Twitter като надут балон, който всеки един момент може да се спука. Но истината е, че зад всичко това се крие революционна технология. Оценяването на механизма, който движи Twitter напред, е ключът към разбирането на въпроса как така една толкова проста идея успя да промени начина, по който милиони хора се изразяват и комуникират помежду си.

Как се прави дисекция на туийт? Първо трябва да изискаш “API ключ”, който компанията отпуска свободно чрез автоматизирана система. След това Twitter те препраща към уеб адрес, на който всеки може да проследи програмния код. Той е написан на опростена версия на JavaScript - наречена JSON (JavaScript Object Notation). Езикът работи с много полета от команди и стойности, 31 от които формират всеки туийт. Така например, ако съобщението, което пуснахте в Twitter преди малко, бъде одобрено 25 пъти от вашите последователи, в програмния код това ще бъде отбелязано с “favorite_count” със стойност “25”.

Това е същата тази метадата (информация за информацията), която Агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA) събира от телефонните разговори на американците, само че тук не става въпрос за разговори, а за туийтове. Всъщност, 140-те символа в съобщението са по-малко от 10% от цялата информация, която споделяме. Всичко това е публично достъпно от всеки, който изиска API ключ.

Всеки туийт носи със себе си и информация за точните географски координати на мястото (полето се казва “coordinates”), от което е публикуван. Twitter складира тази информация, използвайки формата GeoJSON - диалект на JSON - който не се контролира от социалната мрежа, а представлява общодостъпен отворен стандарт за локализация. В метадатата има и поле, наречено “place”, което не записва информацията като “точка върху географска карта”, а запаметява конкретно място и неговото име. Така някои туийтове могат да бъдат използвани за поставяне на граници, макар и условни, между определени общости, както и за изчисляване на приблизителното разстояние между двама потребители на мрежата. Както вече стана ясно, в кода се съдържа и поле “created_at”, което съхранява информация за точно време, в което туийтът е публикуван.

Цялата тази информация може да бъде използвана за продуктивни цели. Като например позициониране на реклама, съобразена с начина на живот на потребителите. Така можеш да избереш подходящия момент да публикуваш линк от блога си, който да бъде видян от максимален брой хора, можеш да разбереш кога целевата група, която те интересува, е най-активна и тн. Социалното влияние, които определени хора имат в обществото също е интересна тема. От метадата пакета става ясно на какво одобрение се радва някой политик, например, както и колко хора са съгласни със споделеното от него.

Учудващо лесно е да се превърнеш в експерт в анализирането на информация за потребителите на Twitter, което експерти смятат, че е може да е началото на нова пазарна ниша.

Един от основните проблеми на Twitter е контрола върху съдържанието на самите туийтове. Ако компанията наеме отряд служители, които да следят милиардите съобщения, които преминават през мрежата, тя не би оцеляла и ден. Вместо това системата е конструирана да се саморегулира и предпазва от “вредни” туийтове - снимки, изобразяващи насилие и секс, както съдържание, което нарушава нечии авторски права. Потребителите сами маркират неподходящото според тях съдържание, а не разчитат на Twitter да прецени какво да им предложи. В кодът е заложено поле “withheld_copyright”. Ако срещу него стои стойност “true”, модерният археолог може да разбере, че този туит е бил подтиснат от системата и съдържанието му е било обявено за “вредно”. Подобно поле пък складира информация дали някое съобщение е било забранено в някои държави и в кои по-точно.

Най-общо казано, отговорността се поема от потребителя, не от медията, която прилага принципа: “Ние ти казахме, че съдържанието може да е неприятно за теб, ти защо го погледна?”

В това се изразява гениалността на Twitter - тонове информация, скрити зад нещо толкова просто, първично и елементарно, като 140 символа от ежедневието ти, които искаш да споделиш.

Оказва се, че Twitter е повече откритие, отколкото изобретение. И това е лесно доказуемо. На първо място социалната мрежа откри, че създаването на блог не е лека задача. Когато се появи през 2006 г., Twitter трябваше да се пребори със схващането на традиционните медии, че поддържането на блог е изключително просто. Компанията демократизира споделянето на впечатления, създавайки услугата “microblogging”, като така даде възможност на милиони хора да кажат неща, които никога не са предполагали, че ще кажат. А сега Twitter е в позицията да продава информацията на рекламодатели.

Twitter направи и друг пробив в индустрията, осъзнвайки мобилните телефони като платформа за разпространение на туийтове. Компанията уцели правилния момент и сега огромна част от нейния трафик се реализира именно от собствениците на смартфони. Малкият размер на съобщенията направи услугата много удобна за знаменитостите в техните лимузини, които започнаха да споделят случки от личния си живот на милионите си последователи.

Бизнесът си Twitter започна с дребно прозорче в интернет сайт, което не позволяваше въвеждането на повече от 140 символа. Социалната мрежа се свърза с интернет културата, но и порасна достатъчно, за да остане независима.

Туийтът е тухличката, от която са изградени всички социални мрежи, по начина, по който уеб сайтовете структурираха Световната мрежа в средата на 90-те.

Основателите на Twitter осъзнаха, че окуражаването на хората да използват проста и компактна форма на комуникация, открива нови полета за изява по отношение на креативността, свързаността и бизнеса. Това е като да използваш малки тухлички, с които да построиш безкрайно висок небостъргач. Подобно на Facebook, Twitter стана толкова голяма и мощна, че вече се използва от потребителите за логване в други сайтове - територията, която бе запазена за Facebook. Twitter профилите се превърнаха в огромен компонент от интернет идентичността на всеки от нас, а идеите на компанията вдъхновяват все повече сайтове да използват същата форма за споделяне на безкраен поток от информация.

Twitter не се е появила в главата на рошав студент, тичащ бос по алеите на студентски кампус в Америка. Социалната мрежа е създадена по време на срещи, на които основателите й са открили скрит аспект от човешкия живот, който експлоатират и до днес. Желанието да представяш тривиалното и глупавото като очевидна истина.