Възходът на Techlash

2018 г. се превръща в годината на Techlash. Терминът се състои от две думи  Technologie и Backlash - (технологии и заден ход), и включва три явления: критиките към пазарната мощ на интернет компании като Google, Amazon и Facebook, безпокойството за социалните последици от използването на смартфони и неестествения тон в мрежата. И страхът от бъдещи технологии като изкуствения интелект и филигранната роботика.

Икономисти, програмисти, учени, политици и потребители сега обсъждат тези теми -  с други думи - цялото общество. Това е добра тенденция. Защото в безплодните дебати от последното десетилетие технологичните евангелизатори, от една страна, и дигиралните критици, от друга, доминираха твърде дълго.

И двете страни често се аргументират с генерализации: технологията като решение на всичко или технология като решение за нищо. Общото между тях обаче беше, че пренебрегват политическия, социалния и икономически контекст. Те или предвиждаха възхода на едно утопично бъдеще или романтизираха ерата преди дигитализацията.

Techlash не само преодолява този дебат, но изрично подвежда под отговорност участващите компании, разработчиците и институциите. Това обеззаразява "алгоритмите" и мита за божествената сила на машините. В крайна сметка хората за тези, които поддържат и използват софтуера.

Да, има и предложения за решения. И именно хората са тези, които търсят решения. През последните няколко месеца се появиха редица идеи за регулиране на технологичните олигополи.

Програмистите и юристите на свой ред обсъждат подробно етиката на автономните системи: Трябва ли една автономна кола в случай на злополука без възможност да избегне жертви да прегази възрастна жена или по-добре двама млади, които правят джогинг? Такива решения трябва да бъдат препрограмирани и да включват въпроси, свързани с отговорността.

Същевременно нараства консенсусът, че процесите по вземане на решения за автономния софтуер трябва да бъдат разбираеми. Въпреки че това е сериозно предизвикателство за сложните системи на утрешния ден - например, оборудвана с изкуствен интелект система за отчитане или управление на трафика. Досегашната изследователска дейност в тази област обаче показва, че днес е възможно успешно да се формулират основни изисквания за бъдещите компютърни системи.

А дискусиите за социалните медии не се въртят само около емоционалните рефлекси и реформата на държавните регулации, но и около други основни теми: дали зад вградените системи за възнаграждение на мрежата се крив поведенческа психология или става дума за твърде основни човешки потребности – като утвърждаване, принадлежност и прости обяснения, които се обслужват там.

За да разбереш тези нова поредки на света се изисква време. Експоненциалният растеж на цифровите технологии обаче ни поставя под натиск. Искаме да знаем още днес колко е важно използването на смартфони, дори и да няма налични значителни дългосрочни проучвания. Дебатите за пазарната мощ ще са за всички сектори, в които цифровизацията произвежда огромни количества записи от данни и взаимоотношения с клиентите, които позволяват монополизация. И всеки, който се страхува за работата си или е напът да направи избор за своята кариера, иска да знае какви ще са последствията от автоматизацията.

Технологичните компании обаче може само отчасти да са изкупителни жертви за всички тези размествания, те не следват никакви собствени правила. Агресивните им стратегии за растеж се основават на чисто пазарни оптимизации.

Техните реторики за едва ли не подобряване на света не са по-лицемерни от например екологичния маркетинг на петролните компании или рекламните послания на пивоварната индустрия за свобода и приятелство. И за тях важи логиката на новите области на растеж: оценката на частното поведение при целенасочена онлайн реклама просто създава друг пазар, при който компаниите плащат, за да създават нови нужди за нас - потребителите.

Фактът, че ролята на индивида се свива до тази на потребителя, вниманието му се превръща в пари, докато неговото значение като служител се свива все повече заради заменяемостта му – за всичко това не е виновна единствено цифровизацията.

Techlash е по-скоро симптом за дискомфорта заради една концепция за прогрес, който практически е само икономическо-технологичен. Търсенето и настояването за разработване на по-хуманни технологии е неразривно свързано с копнежа за по-хуманен капитализъм.

2018 will be defined by Macron, China and the "techlash" https://t.co/sWhEV8pXoe

— The Economist (@TheEconomist) 30 декември 2017 г.